Днес от 18 часа в Залата на Регионалната библиотека „Захари Княжески“ в рамките на Фестивала на оперното и балетното – Стара Загора ще бъде представена уникална ретроспекция в историята на най-забележителната творба в българското танцово изкуство „Нестинарка“ от Марин Големинов. Специално за случая ще се прожектират кадри от Златния фонд на БНТ. Публиката ще види фрагменти от различни постановки и свидетелства на Марин Големинов, Асен Найденов, Маргарита Арнаудова, както и на първата изпълнителка в ролята на Демна – Нина Кираджиева.
Каква е танцовата драма „Нестинарка“ през погледа на големите примабалерини от постановките на Националната ни опера през 1960-те-1980-те години Вера Кирова, Калина Богоева /онлайн/и Силвия Томова и в Стара Загора – Снежана Дескова /1967/, Ромина Славова /2005, 2018/ и Анелия Димитрова /2018/ ще се дискутира по време на срещата, водена от внучката на Марин Големинов, Лилия Големинова.
Часове преди срещата Лилия Големинова разказа, "В детството си помня, понеже съм родена, в тези дни, около фестивала, как дядо ми винаги беше на Фестивала на оперното и балетното изкуство, в Стара Загора. Знам, че много обичаше Стара Загора, беше свързан с този град, който и аз заобичах. Напълно естествено е на този форум да има такава среща за "Нестинарка", не само защото се навършват 80 години от първата премиера на танцовата драма, а и защото балетът на Старозагорската опера направи последната фантастична възстановка на хореографията на Маргарита Арнаудова. Има над 25 постановки на "Нестинарка" и ние сме се опитали да съберем записи, за да ги представим на публиката", сподели още внучката на проф. Марин Големинов.
„Нестинарка“ е не само емблема в творчеството на нейния автор Марин Големинов, а и на българското танцово изкуство. За написването й композиторът се подготвя дълго. През 1938 г. след продължително търсене на либрето, Големинов се спира на разказа „Нестинарка” на Константин Петканов, поместен в сборника „Омайно биле”. За този момент композиторът споделя: „Когато прочетох разказа, нещо стихийно и неудържимо бликна у мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята добиваше яснота и внушителност, а драматургичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагичните акценти на действието.“
Идеята да въплъти образа на главната героиня Демна в една чисто българска по характер музика го обсебва. Сам разпределя разказа на отделни сцени. Преди това композиторът е набелязал изразните средства, проучил е и българския музикален фолклор. Вече е излязъл и първия му голям научен труд „Към извора на българското звукотворчество”. Започва да пише творбата в периода, когато е в Мюнхен.
Работата върви много добре до момента, когато авторът стига до нестинарските сцени. Той чувства неувереност да изрази обичая само по теоретичните трудове, с които се е запознал. Иска му се на живо да види и да почувства нестинарството. След завръщането си в България Марин Големинов посещава странджанското село Българи – извор на нестинарството в България. В своята статия „Пътуване из нестинарския край” той описва преживяването си така: „Лицата на нестинарите са бледи, държането издава неспокойствие. Всички са в очакване. Изведнъж със звуците на гайдата излезе от конака една нестинарка, заситни по равния двор с вдигнати ръце и завика с див глас: Въх-въх. Това провикване има нещо много първобитно в себе си, животинско бих казал. То действа на нервите и разтърсва из Сцена от Нестинарка – 1942 г. основи душата на човека…На селския мегдан запалиха огъня. Всичко блесна в необичайна за селото светлина. Откъм конака се зададоха иконите на Свети Константин и Елена…Няколко души махнаха главните от огнения харман и се залюля бясно нестинарско хоро…Нестинарките взеха иконите, притиснаха ги до гърдите си и застъпяха боси в жарта.”
В началото на 1940 г. партитурата е готова. Големинов я предлага на Софийската опера. Тогава директор е Асен Найденов. Според него нито една българска опера не успява да се задържи дълго на сцената и той убеждава автора да изчака по-добри времена. Още на следващата година директор на операта става Петко Стайнов, който включва Действащи лица „Нестинарка” в репертоарните планове за 1941-1942 г. По време на подготовката за премиера възникват множество препятствия относно диригент, изпълнители и постановка. В художествения екип възникват разногласия, балетната трупа е стресната от сложността и необикновената задача, която им се поставя. Въпреки всичко на 4 януари 1942 г. на сцената на Софийската народна опера се осъществява премиерата на „Нестинарка” с хореограф Мария Димова, режисьор Хрисан Цанков, диригент Асен Найденов. Участват Нина Кираджиева като Демна, Лидия Диамандиева – Струна, Живко Бисеров – Найден, Лили Берон – Босилка и др.
Първото представление се превръща в културно събитие. И публика, и критика приемат с възторг новото художествено явление. Страниците на софийските вестници са залети с рецензии за постановката. Пишат не само музикални критици, но и писатели, журналисти и представители на културната общественост. Всички предричат на творбата дълъг живот. До края на сезон 1942-1943 г. „Нестинарка” е играна 30 пъти, нещо невероятно за българско сценично произведение по онова време. В някои от представленията в ролята на Демна е самата Мария Димова.
По материали от http://art.blog.libvar.bg/
За втори път Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще дирижира „Стабат Матер“ от Джоакино Росини – на 25 април в 19 часа в Операта. Солистите Емилия Терзиева/сопран/, Петя Петрова /мецосопран/, Ивайло Йовчев /тенор/,..
Знаете ли коя е Мара Чорбаджийска – ако отговорът ви е, че това е съпругата на Чудомир, то сте прави. Но всъщност, освен негова съпруга, Мара Чорбаджийска е изключителен талант, художник, факт, който някак остава в сянка и който се е заел да осветли..
Предложение за поставяне на монумент „100 години Интернейшънъл Инер Уийл" в парк „Артилерийски“, е една от точките в дневния ред на предстоящата в четвъртък общинска сесия. Идеята за това е и на двата Инер Уийл клуба в града - "Стара Загора" и..
Борислав /Боби/ Иванчев е музикант подвластен на магията на радиото. Неговият първи авторски сингъл "Изваяни" успешно пътешества в ефира събирайки одобрението на слушателите. "Тази песен е послание." В предаването "60 минути повече" роденият през..
Световният ден на книгата и авторското право ще бъде отбелязан с богата литературна програма в Стара Загора. Празникът на книгата в града на поетите ще се проведе от 10 до 16 часа с 19-то издание на Маратон на четенето в Културен център Стара..
За седма поредна година Български център за нестопанско право (БЦНП) организира националният конкурс "Граждански будилник". Темата тази година е “Активизъм в действие: силата да спасим градската природа". Участие могат да вземат кандидати над 14..
Най-новата песен от музикалния проект „Пеещи артисти“ се казва „Силвия“ и е кавър на песента „Предчувствие за стих“ на братя Аргирови от 1983г. Песента се изпълнява от дамския квартет Албена Михова, Милица Божинова, Петя Дикова и Жаклин Таракчи...
Танцьори от цяла Европа се съревноваваха три дни по време на Международен фестивал "Вълшебен свят" . Той се проведе за детнадесети пореден път в Хасково. Участниците показаха своя талант паралелно на две сцени и бяха оценявани от жури също с международно..
Поредното издание на националния театрален конкурс „Този свят е и мой“ ще се състои в Ямбол на 10 май. Творческата изява е за деца и ученици от първи до 12 клас, които имат афинитет към театъра и сцената. Заявки за участие се приемат до 8 май, съобщиха..
Смесеният хор „Петко Стайнов” (при Народно читалище „Искра-1860”) от град Казанлък с диригент Младен Станев се завърна след успешно участие в Международния музикален фестивал и хоров конкурс „Микеланджело Буонароти“, който се провежда ежегодно в града..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net