Избирателната система у нас е една от най-честните. Винаги броят на избраните депутати е равен на броя гласове, получени за него. Това каза за Радио Стара Загора Благослав Михайлов от Фондацията за обществена полза „Стража“.

Първо, основната цел е при дадени листи и дадени получени гласове/преференции, да разпределим по възможно най-честния начин мандатите (тоест да кажем от кой район и коя листа колко кандидат-депутати ще влезнат в НС). И тъй като нашата система е пропорционална, първи приоритет е никоя партия да не бъде ощетена, така че който има повече гласове, да вкара повече депутати.

Това се случва чрез така наречният метод „Хеър-Ниймайер“ или „Методът на най-големият остатък“, който звучи сложно, но реално идеята е елементарна. Например при последните избори, броят гласове за партиите, прескочили 4% е 2 275 548. Като разделим тази цифра на 240 получаваме 9481.45. Това е броят гласове, съответстващ на едно депутатско място.

Така накрая за всеки има цяла част (36) и остатък (0.335). Тези 36 са т.нар. „основни мандати“. Ако съберем всички основни мандати, обаче, получаваме 236, тоест трябва още 4 мандата да разпределим. И най-справедливо е да дадем допълнителен мандат на тези партии, при които остатъкът е най-голям, допълва Михайлов.

Понеже в България имаме избирателни райони, трябва да направим същото и за МИР-овете. Всеки МИР вкарва определена предварително определена бройка, съобразно своето население. Примерно Благоевград вкарва 11 депутати, значи трябва да разпределим тези 11 между партиите по същия начин, пропорционално на гласовете. Отново имаме основни и допълнителни мандати, дадени на партиите с най-голям остатък. 

След като разпределим мандатите по МИР–овете получаваме съвсем различно разпределение от първото, на национално ниво.

В нашата система винаги най-важният приоритет е да няма ощетени партии на национално ниво. Затова последната стъпка е да се направи едно ребалансиране, което е може би най-сложната част.