"Беласица е погранична планина със стръмни склонове, разположена в крайните югозападните части на България. Интересен факт е, че това е последната сред планините в страната ни, преминаващи котата от 2000 метра. Тя попада в отделен биогеографски район поради факта, че притежава типични биотични особености и представлява северна периферна зона на разпространение на субсредиземноморската широколистна растителност. В нея трябва да откроим горите от обикновен кестен, като тук вместо типичният за други български планини пояс на дъба, се открива именно пояс на кестена. Кестеновите гори в Беласица са най-обширните на Балканския полуостров. В тях присъстват средиземноморски елементи като маклен, източен чинар, плюскач, което ги прави уникални за Европа. Сред редките растения може да бъдат открити албанският крем – критично застрашен балкански ендемит и пърчовката, която е вид орхидея. Орхидеите са типични за тропическите райони, но не дотам популярен факт е, че в нашата флора се срещат десетки видове от тях. В Беласица се срещат паразитни растения и отровни видове, като обикновеният тис. Биоразнообразието на Беласица е опазвано в рамките на защитена зона „Беласица“, както и на територията на природен парк „Беласица“, който е най-новият природен парк в България. Тук попада резерват „Конгура“, в който се опазват съобществата от обикновен кестен и обикновен бук. В Беласица се намира и защитената местност „Топилище“, където се опазва находището на царска папрат." заяви в интервю за Радио Стара Загора доцент Борислав Григоров, преподавател по биогеография в СУ "Свети Климент Охридски".