Днес, в Деня на българските букви и слово, на българската книжнина, дух и култура до любителите на българската история в книжарниците ще пристигне луксозното издание на един забележителен труд от Българското възраждане, „Стематография“ на Христофор Жефарович. Издаден през 1741 г. във Виена, той се нарежда до „История славянобългарская“ на Паисий и нашумялата напоследък, „История на България“ на Петър Богдан Бакшев.
Книгата е събрала гербовете на знатни родове и владетели от Балканите и литографии на сръбски владетели и светци на сръбския и българския народ. Рядко издавана, тя остава непозната за любителите на историята. Последното й издание е било преди почти 40 години.
Новото издание на този ценен за българското Възраждане труд, с превод на съвременен български език в луксозен вид, излиза със съдействието на Сдружение „Българска история“.
„Хералдическите знаци, гербовете са навлезли през 18 в. на Балканския полуостров от запад, където се появяват още през 10-ти век. На практика „Стематографията“ представлява гербовник. Такъв гербовник, включващ голям брой гербове на родове, региони и държави се пази в Модена, Италия.Трудът на Христофор Жефарович е създаден върху едноименното произведение на хърватския възрожденец Павел Ритер-Витезович.", разказва главен асистент Димитър Пеев от авторския екип на Сдружение „Българска история“, с чието съдействие се издава творбата.
„Стематография“ на българина от Дойран, "застъпника на българското отечество", както сам се определя Христофор Жефарович, е оказала несъмнено влияние върху Паисий Хилендарски, когато е замислил написването на „История славянобългарская“. Неговият труд също има две части – културна, включваща български светци и политическа – посветена на българските владетели, последвани от текст за светите братя Кирил и Методий. Те си остават и до днес мощен индентификатор на българиа и българщината“, продължава разказът на историка.
Как е изглеждал българският герб на средновековната българска държава? И как повлиява творбата на Христофор Жефарович върху паисиевата история, чуйте в звуковия файл.
По повод 130-та годишнина от рождението на големия български поет и публицист Гео Милев, в къщата музей в Стара Загора организират поредица събития. Първото от тях е литературната викторина за ученици, която ще се проведе на 15 януари (сряда) от..
Престижното звание Читател на годината получи Стоянка Денкова Иванова, магистър по социални науки. Тя е редовен читател от повече от 40 години, разказа директорът на библиотеката Росица Петрова. „Тя се чувства вече като част и от нашия екип,..
На 13 януари, понеделник, в изискания салон на Държавна опера Стара Загора ще се проведе прожекция на новия български игрален филм „Сватба“. Това съобщават от пресцентъра на общината. Лентата, вдъхновена от неповторимия и магичен свят на Николай..
Новата година за трупата на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора започна с репетиция на един от знаковите спектакли, които ще бъдат представени през 2025 г. Това е “ШВЕЙК ПРЕЗ ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА” по Ярослав Хашек. С този проект слагаме..
За първи път в историята си Старозагорският куклен театър ще продуцира спектакли за деца до 2 години. Постановъчният екип ще въздейства върху съзнанието на най-малките чрез звук и светлина. Режисьор е Галина Савова, сценографът е Виктория..
В първата неделя на 2025 година , във времето, когато мнозина пътуват, други се завръщат у дома, трети не са пристигнали и стоят в колите си, залостени от снежните преспи, четвърти умуват накъде да поемат, днес, на Зимния Кръстовден, празникът затварящ..
В Разлог посрещнаха 2025 година с традиционния кукерски карнавал "Старчевата" . Звън на чанове още в ранни зори огласи седемте махали на малкото градче, за да прогони злото и да има здраве и берекет през новата година. Разлог е първата..
За Мери от Мери Бойс Бенд 2024 година е преминала във вдъхновяващи срещи с хората, от които си пожелава още. В интервю за Радио Стара Загора тя разказа историята на създаването на най-новата песен на групата „Събуди ме чак през май“..
Първата фотографска снимка достигнала до нас датира от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. Всички следващи снимки разгръщат потенциала на фотографията като документално и художествено изкуство, за да я превърнат днес в..
През следващата година в пешеходната зона на Нова Загора ще бъде направен паметник на Стоян Омарчевски. Роден на 24.12. 1885 г, той учи философия и право, учителства в Белоградчик и Видин, политик и общественик, народен представител от 1913 до 1920 и..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net