Тази година се навършват 285 години от рождението на св. Софроний Врачански. Видният духовник и възрожденец е роден в семейството на заможен котленски търговец на добитък през1739 г. като Стойко Владиславов. Учил се в килийното училище на Котел и се изучавал занаят при местните абаджии. Любовта му към черковните книги на старобългарски и гръцки език и силният му стремеж към духовни занимания, предопределят избора му. Той е ръкоположен за свещеник в знаменателната 1762 г., когато Паисий Хилендарски написал "История славянобъблгарская". Три години по-късно младият свещеник бил завладян от желанието на хилендарския монах да разпалва искрите на народната свяст и направил първия препис на малката му книжица за църквата в родния си град. Този препис се пази в Националната бибилиотека "Св. Кирил и Методий". Вторият препис Софроний прави за себе си, отново в Котел през 1781 г., който днес се съхранява в Академията на науките на Румъния.
Свещеник Стойко Владиславов, става епископ Софроний Врачански след 1794 г., когато е ръкоположен за епископ на Врачанската епархия.
Като духовник служи и пътува до Карнобат, Света гора, Анхиало, Арбанаси, Къпиновския манастир, Видин, Букурещ и Влашко...
Софроний е един от първите радетели и основоположници на новобългарския език и литература.
Писателската му дарба личи в "Кириакодромион" / "Неделник" / - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани върху старобългарски и гръцки източници. Тази книга е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия български език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и други сборници и съчинения – „Неделное евангелское толкование“ , "Житие и страдения грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ", които му отреждат името на най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
През юни,1811 г.е учредена първата самостоятелна бойна българска единица " Българската земска войска" след 400 години, откакто българската държава не съществува. Духовникът, който освещава бойното знаме и благославя българските доброволци, е Софроний Врачански.
Като ни припомни тези важни факти и периоди в живота на видния възрожденец, една от последните му наследници - проф. Маргарита Харбова каза за Радио Стара Загора "Такава велика личност не се създава, тя се ражда, защото времето има нужда от нея. С дейността си той възражда българския език, възражда българина. Затова на този ден можем само да се поклоним пред неговия живот и дело."
През последните си години Софроний се оттегля в манастир край Букурещ.
Като посочва, че Софроний няма нито ден, нито гроб, в който е погребан, неговата наследница продължава да издирва документи, творби и факти, свързани със Софроний и да не спира да вярва, че те ни чакат там някъде във времето... За да ги открият българските историци и да ги предадат на следващите поколения българи.
Проф. Харбова повдигна завесата над някои от нейните търсения и открития, от които е и името на епископ Поликарп, за когото учените предполагат, че е потомък на Софроний Врачански. И макар, че не се знае много за неговото родолюбиво дело и, че следите му се губят подобно на Софроний във времето до днес, все пак е известно, че е първият, който е подел честването на светите братя Кирил и Методий.
Читалище "Васил Левски -1928 г." в карловското село Климент организира за пети път национален конкурс посветен на гибелта на Апостола. Тази година организаторите ще почетат делото на Дякона, като са решили да разнообразят и разширят сферите за творчество..
Днес, от 18.00 часа, в Регионална библиотека "Захарий Княжески" е представянето на поетичния сборник "Нощни слънца" на художника Валентин Дончевски. Старозагорският бард е автор на 12 книги, между които осем с поезия, три с есета и една със сентенции. За..
Изложба с отличените картини във второто издание на конкурса за ученическо изобразително изкуство "По стъпките на Сирак Скитник" беше открита този следобед във фоайето на Българското национално радио. Експозицията е част от събитията, с които ще се..
Първата премиера на Държавния куклен театър в Сливен за тази година е по приказната класика на всички времена - „Жабокът принц“ на Братя Грим. Мислите, че вече знаете приказката? Заповядайте на 31-ви януари от 19 ч.! Ние ще Ви разкажем как..
Музей "Етър" е жива картина на една отминала епоха, на времето на ръчния труд, и уважението към труда на занаятчиите. В продължение на шест десетилетия музеят успява да съхрани традиционни български занаяти. "Когато през 2022 година от този свят..
През настоящата 2025 година предстои вълнуваща 105-годишнина на Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора. За празника се подготвят много инициативи и проекти, с които ще се отбележи дълголетието на театъра - 155 години театрална дейност в града и..
На 31 януари от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера-Стара Загора под диригентската палка на маестро Ивайло Кринчев ще представи първия за юбилейната 2025 вълнуващ концерт с избрани емблематични за джаз-класика Джордж Гершуин творби. Ще..
Експозицията „Тютюн, енфие & сие” ще бъде представена пред публика в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Директорът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов разказа, че пътуващата изложба ще бъде подредена между..
От днес до края на месец април 30 младежи ще се обучават как се изгражда градска идентичност през изкуството. Инициативата е на творчески колектив "На улицата" и е част от проекта "Градски ритъм: Изкуството да твориш за утре", финансиран от..
Победителката от последното издание на конкурса за млади изпълнители на български народни песни "Славейче", Фаня Михайлова, направи първия си професионален запис в студиото на Радио Стара Загора. Шестнайсет годишната певица спечели тази възможност, като..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net