Всеки обича да бъде оценен и похвален, но ако възрастните могат да обобщят изводи за поведението на другите към тях през похвалите, то за децата е много трудно да правят подобни анализи. Детският ум възприема похвалите твърде буквално - или положително, или отрицателно. Това не би било проблем, ако получават правилните думи в точните моменти, но дали родителите съумяват с подобно изискване на детската психика? 

В същината си похвалите са думи, изречени с определена емоционалност, които вдъхват увереност или утвърждават негативни модели и усещания у децата. Умението на родителите да наблюдават и анализират поведението на децата е ключово за отправяне на похвали. 

"Важно е родителите да наблюдават и слушат децата си, да виждат детския ресурс и да им дават отговорности, с които могат да се справят.  Похвалите трябва да се обвържат с конкретните действия на децата, за да се изгражда здравословно самочувствие и увереност. Често родителите допускат грешка да тръгнат по двата пътя:  да ограничават детето, да имат перманентна тревожност, чрез която да го предпазват от всичко и всички, или да му повтарят колко успешно се справя, да го мотивират, че е най-доброто, че може всичко. И в двата случая се стига до т.нар. заучена безпомощност - детето израства с мисълта да не се провали и търси перфекционизъм във всичко. А би могло да е много по-просто: родителите да дават свобода на децата си да минават през личната опитност в различни ситуации, да ги хвалят само за конкретни резултати, и да не бъркат похвалите с награди" - уточнява психологът е фамилен консултант Яна Христова. 

Още полезни впечатления от работата й със семейства, както и насоки как бихме могли да бъдем полезни на децата с похвали - чуйте в прикачения звуков файл.