На гости на майстор-тъкачката на котленски килими Величка Съботинова са две от нейните многобройни ученички – Нели Стоянова и Жана Качакова от Бургас. Двете приятелки всяка година идват за Фестивала на етносите и котленския килим.

  Величка Съботинова е едно от имената, които  през последните 50-ина години символизира котленския килим, който наред с имената на плеядата светли умове от Възраждането като Софроний Врачански, капит. Георги Мамарчев, Георги Стойков Раковски, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели  и др.,се е превърнал в символ на будния Котел. Попаднала в килимарското училище, защото семейството й няма средства да изучи всички деца в престижни училища, килимът става нейна съдба. Посвещава му цялата си душа и сърце – да издири и да съхрани, да нарисува елементите, фигурите и символите на котленския килим. С много любов и търпение обучава над 40 жени и момичета от страната на килимарския занаят и на тънкостите на котленския килим. Нейна мечта, превърнала се в кауза, става желанието й, котленският килим да бъде обявен за нематериално културно наследство от ЮНЕСКО, подобно на признаването на Чипровските килими през 2014 г.  Жената с болка и тъга признава, че е загубила надежда, че борбата й с проф. Маргарита Харбова, наследница на рода на св. Софроний Врачански, за признаването на котленския килим ще стигне до успешен край… И като доказателство за това, сякаш е фактът, че от 40-ина деца, които започва да обучава през последните няколко години, само 4 продължават да тъкат...

  Като посочва, че котленските килими са изключително красиви със своите ярки и естествено обагрени  прежди и цветосъчетания, килимарката не пропуска да подчертае, че всеки символ, използван от котленката има своето послание. Отличителна тяхна черта е сакралната геометрия. „Някакъв дух и вътрешна сила са движили въображението и сръчната ръка на котленката, която макар и необразована, е втъкала в къдрявата звезда гегата на своя съпруг – овчарят, който е водил стадата на паша в Добруджа и в Беломорието, напътстван от Пътеводната звезда…“, разказва килимарката.

  Интересен е  и моделът на килима, наречен „Динени коли“, в който двата триъгълника сочат – земята, от която идва силата на здравия разум, свързан със земята, която ражда плодове, а другият сочи към Космоса, откъдето идва вселенската енергия и силата, която дарява слънцето… „Ако мислено свържем върховете на триъгълниците, ще се затвори правилен кръг, който символизира земното кълбо“, продължава  да разкрива тайните на символите, „рисувани“ върху котленските килими, Величка Съботинова.

  Нели Стоянова познава Величка Съботинова от студентските им години в Бургас и до днес са близки приятелки. От тогава я запалила по тъкачеството. Самата Нели запалила своята приятелка Жана Качакова. Желанието им да присъстват и да преживеят като участнички и домакини атмосферата и очарованието на Фестивала на етносите и на котленския килим, ги води всяко лято в балканския градец.

  „Когато седна на стана, тъкането ме увлича, забравям за всичко друго!“, казва с усмивка Нели Стоянова.

 „Тъкането е много приятно и духовно изживяване, но трябва и много да се внимава, всяка грешка си личи… Ние наистина трябва да си защитим това наследство от прадедите ни! И да го препредаваме на децата ни!“, подкрепя я Жана Качакова и споделя, че твърдо е решила да организира в училище или към читалище курс по тъкане на котленски килими.