За Радио Стара Загора главният редактор на вестник "Тракия" - д-р Ваня Иванова от Съюза на тракийските дружества представя новия том II на Енциклопедия "Тракия", както и отбелязването на бележити годишнини в тракийското движение у нас.

В началото на тази година излезе от печат том II на Енциклопедия „Тракия“. Ще ви помоля да представите нейното съдържание.

Том II на Енциклопедия „Тракия“ е част от поредица, чийто том I беше публикуван през 2022 г. Томовете са издание на Съюза на тракийските дружества в България и Тракийския научен институт, които чрез своята многообразна дейност, са се утвърдили като институции за съхранение на паметта и българската идентичност. Това е и основното послание  на Енциклопедия „Тракия“.  В том II са представени етнографията, фолклора и езиковите особености на тракийските българи.

Кои са авторите, работили върху отделните рубрики?

Стоян Райчевски е автор на материалите от етнографски характер, които разкриват поминъка на българите в Тракия, тяхното народно облекло, календарните им обичаи и жилищната архитектура.

Доц. Валентина Ганева-Райчева е автор на материалите, представящи словесното фолклорно творчество на тракийци чрез приказна и неприказна проза, както и на статии за живота и делото на изтъкнати записвачи и изследователи на фолклора на регион Тракия.

Доц. Наталия Рашкова е автор на статиите за фолклорната музикална култура на обширния географски регион Тракия, на биографичните статии за изтъкнати записвачи и учени етномузиколози, свързани с представеното културно пространство, на изявени музикални изпълнители – солисти, инструменталисти и оркестри, представящи стиловите и репертоарните особености на Тракия, Странджа и Родопите.

Д-р Ваня Иванова е автор на статиите, посветени на читалища към съществуващите тракийски дружества, на песенните и танцови фолклорни състави, чрез които тракийци съхраняват и разпространяват богатото фолклорно наследство и участват в Национални и Регионални тракийски фолклорни събори като „Богородична стъпка“ в гр. Стара Загора, „Гергьовден“ в гр. Поморие, „Фолклорен венец Божура“ в гр. Средец, „Спасовден“ в Ямбол, регионалните фолклорни събори „Тракия – моя съдба“ в с. Тополите, Варненско, „Фисекът пее“ в с. Буховци, Община Търговище и др. Това са местата, на които се срещат фолклорът, занаятите и кулинарните умения на тракийци. Изпълненията на сцените показват богатството на българското фолклорно изкуство, съхранените образци на традиционни тракийски носии. Изложбите с произведения на майстори грънчари, дърворезбари и други представят пъстрата картина на съхраненото културно наследство. Християнските тракийски събори допълват това наследство, запазвайки връзката вяра – традиция – фолклор като част от българското духовно богатство, и потвърждават етническата идентификация и принадлежност на тракийските българи. Съборите са и места за срещи на поколенията и най-прекият път за предаване на традиции, ценности и уроци по родолюбие на младите хора, които в последните години проявяват подчертан интерес към родния фолклор.

Доц. Георги Митринов е автор на статиите, показващи  говорното богатство на българите от Южна Тракия, Странджа и Родопите, и на биографични статии за изследователи на българското говорно богатство в цитирания регион.

Редакционна колегия включва имена на изявени български учени: акад. Георги Марков, чл. кор. проф. Васил Проданов, чл. кор. проф. Иван Гранитски, чл. кор. проф. Георги Михов, проф. Стати Статев, проф. д-р Иван Маразов, доц. Геновева Михова. 

Има ли интерес към Енциклопедия „Тракия“ и откъде може да се закупи?

Да, има. Със своето богатство от информация Енциклопедия „Тракия“ представлява интерес за читателите. Първоначалният безплатен тираж, предназначен за Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, за депозитарните библиотеки,  за държавни институции и за тракийските дружества в страната, е към своя край. Наложи се допълнително допечатване на т. I и II, които са предназначени за продажба. Читателите, които проявяват интерес към Енциклопедията, може да се обадят в Съюза на тракийските дружества в България и да получат информация за закупуването й.

На 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония, а на 19 август в Одринско. Съюзът на тракийските дружества в България и Тракийският научен институт предвиждат ли събития, с които да отбележат 121 години от това най-масово въстание в новата българска история?

В родопското село Славейно се проведе Национален тракийски събор, на който бяха почетени 121 години от Илинденско-Преображенското въстание и 120 години от гибелта на родопския знаменосец Кольо Шишманов. Съборът-поклонение започна с панихида в памет на загиналите във въстанието, отслужена в храм „Св. пророк Илия“, продължи с тържествен митинг и представяне на том II на Енциклопедия „Тракия“, тържествена заря и полагане на венци пред паметниците на илинденци и преображенци, пред гробовете на Пейо и Кольо Шишманови.

На 17 август в местността Петрова нива, община Малко Търново, ще се проведе Национален тракийски събор-поклонение под патронажа и с участието на Президента на Република България Румен Радев. Програмата е наситена и доста разнообразна. Тя включва изложба „Бележити годишнини в тракийското движение“;  детска работилничка „Аз съм българче“; туристически поход „По пътя на преображенци“; научна конференция, посветена на 90 години Тракийски научен институт - изследовател и пазител на тракийската памет; открит урок по история с историка Стоян Райчевски; заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци; възпоменателно тържество пред мемориала на преображенци и тържествена заря-проверка.

За поредна година Съюзът на тракийските дружества в България съвместно с Тракийския научен институт и Община Маджарово ще проведат традиционното Национално тракийско поклонение „Ден на тракийската памет“,  по време на което почитат жертвите от злокобната и кървава за тракийци 1913 г.

Тази година всички събития, организирани от Съюза и Тракийския научен институт, отбелязват няколко годишнини - 128 години от началото на организираното тракийско движение в България; 111 години от геноцида над тракийци; 100 години от създаването на Тракийския младежки съюз; 90 години от основаването на Тракийския научен институт; 180 години от рождението на Капитан Петко войвода. Моля Ви за повече информация по въпроса какво прави Съюзът на тракийските дружества в България за запазване на тракийската памет?

Съюзът е създал традиция, свързана с организирането и провеждането на масови прояви на исторически места и дати, на които събира хиляди българи за паметни чествания, поклонения и събори. Там, чрез богата програма от прояви се съпреживява историята на тракийци, съхранява се паметта за миналото, популяризира се тракийското културно и историческо наследство, което е част от българско духовно богатство, последователно и безкомпромисно се отстояват човешките и имуществените права на тракийските българи.

Ръководството на Тракийската организация периодично напомня на българските институции за първия геноцид през XX век, осъществен над тракийските българи. Проблемът за обезщетението на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия, прокудени от родните им места, е поставян многократно от Съюза пред президенти, премиери, председатели на Народното събрание, министри, депутати, политици. Тракийската организация успя да го превърне проблема от общонационален в международен. През 2008 г. по предложение на Съюза, направено от евродепутатите Маруся Любчева и Евгени Кирилов, Европейският парламент прие резолюция, с която обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията за имотите на тракийските българи, т.е. със законните права на наследниците им. Към Съюза съществува работна група от изявени учени и дипломати, която подготвя актуална позиция за защита на имуществените права на тракийските българи. Съвсем скоро позицията ще бъде предоставена на институциите.

Как ще бъдат отбелязани важните годишнини в историята на тракийското движение?

На 180 години от рождението на Капитан Петко войвода ще бъдат посветени Националните хайдушки празници в Чепеларе на 14 и 15 септември, на които Съюзът на тракийските дружества в България е съорганизатор съвместно с община Чепеларе. По време на празниците Съюзът на тракийските и Тракийският научен институт ще представят изложба, посветена на патрона на тракийци.

18 декември - рожденият ден на Войводата, тракийци ще посрещнат пред неговите паметници и паметни плочи с литературно-музикални програми и цветя. Успоредно с това се работи и по дизайна на проекта за метростанция „Тракия“, включващ няколко тематични пана и паметник на Капитан Петко войвода, които ще бъде открити заедно с тържественото пускане в експлоатация на метростанцията, най-вероятно през 2026 г. Цялата метростанция, носеща името „Тракия“ по идея и предложение на ръководството на Съюза на тракийските дружества в България, е своеобразен паметник, който ще увековечи историята на Тракия, на тракийското национално-освободително движение, на Тракийската организация и Тракийския научен институт като институции за съхранение на паметта.

В края на ноември ще се проведе научна конференция, по време на която с научна сесия ще бъдат отбелязани 90 години от основаването на Тракийския научен институт и 100 години от създаването на Тракийския младежки съюз. Ще бъде представено и специално издание, посветено на бележите годишнини.

Ваня Иванова e магистър по история и философия от СУ „Св. Климент Охридски”, доктор по политология на УНСС. Професионалната й биография е свързана с преподавателска дейност в български учебни заведения, сред които СУ „Св. Климент Охридски”. Творческата й дейност включва монографии, студии в научни списания, публицистични статии в периодичния печат и участия в телевизионни предавания, чиито основни теми са свързани с тракийската кауза и с проблемите на българския преход след 1989 г. От 2021 г. е главен редактор на вестник „Тракия“.