На Софийската опера и балет се пада честта да спусне завесата на 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора на 4 декември 2024, с постановката на акад. Пламен Карталов "Рейнско злато".
„Вагнер е само за избрани. Не всеки може да слуша Вагнер”. Такива думи все още се чуват в България, въпреки традициите, които тази музика има у нас. През 2010 година, с премиерата на "Рейнско злато", се поставя начало на тетралогията "Пръстенът на нибелунга", която завършва през 2013 г. Същата година се отбелязват и 200 години от рождението на Рихард Вагнер. Останалите три заглавия от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ са „Валкюра“ /гостува с голям успех миналата година на Фестивала за оперно и балетно изкуство/, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“), последвани от „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Тези новаторски постановки на акад. Пламен Карталов придадоха нов блясък на София на световната оперна карта, привлякоха стотици вагнерианци отблизо и далеч, дадоха поле за задълбочен анализ и високи оценки на критици и специалисти.
„Рейнско злато“ /“Das Rheingold“/ създава фона на събитията, които движат основните драми в цялата творба. „Рейнско злато“ разказва за кражбата на рейнското злато от Алберих, след като се отказва от любовта; изработването на всемогъщия пръстен от злато и поробването нибелунгите; конфискуването на златото и пръстена от Вотан, за да плати дълга си към великаните, които са построили неговата крепост Валхала; проклятието на Алберих върху пръстена и неговите притежатели; предупреждението на Ерда към Вотан да изостави пръстена; ранното проявление на силата на проклятието, след като Вотан предава пръстена на великаните; и неспокойното влизане на боговете във Валхала, под сянката на предстоящата гибел.
Вагнер разработва схемата на „Пръстенът“ в обратен хронологичен ред, либретото на „Рейнско злато“ е последното от четирите написани. Композиторът завършва своя план за творбата през март 1852 г. и на 15 септември започва да пише пълното либрето, което е готово на 3 ноември. През февруари 1853 г. в хотел „Baur au Lac“ в Цюрих Вагнер прочита целия текст на „Пръстена на нибелунга“ пред специално поканена публика, след което всичките четири части са публикувани в частно издание, ограничено до 50 копия. Текстът не е публикуван в търговската мрежа до 1863 г.
„Рейнско злато“ е своеобразно въведение към историята на злокобния пръстен, роден от отричането на любовта. Както е известно, Вагнер създава този монументален опус, с цел той да бъде показван в рамките на няколкодневен фестивал и дори постига своята мечта - специално построен театър в Байройт, позволяващ пълно потапяне на публиката в магията на действието.
Но и сама по себе си, операта „Рейнско злато“ е уникален синтез на музикалните търсения и тематични доминанти на зрялото творчество на Вагнер. Тук се преплитат с особена емоционалност и фантазия философия и митология, жажда за власт и порив за свобода, тържество и падение.
Онова, което обединява участниците в тази драматична сага - рейнските дъщери и нибелунгите, боговете и великаните - е ЗЛАТОТО. Веднъж похитено, то започва да играе съдбовна роля в живота на всеки от героите – своеобразна карма, която всеки предизвиква и посреща по своему.
Една вихрено и искрящо зрелище, на което публиката е поканена да се наслади и което остава и днес все така неизчерпаемо, омайващо и предизвикателно със своите дълбочини, изкушения и подмоли.
В спектакъла на 4 декември 2024 г. на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще участват и ученици от НУМСИ”Христина Морфова”
Победителката от последното издание на конкурса за млади изпълнители на български народни песни "Славейче", Фаня Михайлова, направи първия си професионален запис в студиото на Радио Стара Загора. Шестнайсет годишната певица спечели тази възможност, като..
На 16 януари в 17:30 часа в Музея на фотографията в Казанлък откриват изложбата „Фотографът Цочо Бояджиев“. Тя включва 24 въздействащи черно-бели творби. Фотографиите разкриват уникалния поглед на професора към живота и света. Те могат да бъдат..
Безспорно за Стара Загора един от най-разпознаваемите и значими фигури е творецът Гео Милев. Поетът, който изчезва в средата на 20-те години заради критиките си към потушаването на Септемврийското въстание и откриват останките му едва през 50-те в..
Днес, в Художествена галерия "Руси Карабиберов", се открива изложбата "Човешки истории" на нидерландския художник Франс ван ден Дунген. Първата за годината експозиция представя 17 творби на новатор, наричан от мнозина дигитален..
Четиринадесети Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои обяви Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен. Конкурсът е в рамките на 27-я Национален фестивал на детската книга – Сливен, който ще се..
Едва завърнала се като победител от Симитли, кукерската група от Ямбол с ръководител Елиян Кисьов се готви за следващите си участия в кукерските фестивали. Ямболската кукерска група спечели Голямата награда – за участие и цялостен принос в 21-ото..
„Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в.“ е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници..
В Деня на българското кино – 13-ти януари да си спомним за режисьора, сценариста и на главния изпълнител в първия български игрален филм „Българан е галант“ – Васил Гендов. Роденият в артистична фамилия в Сливен на 24.11.1891 г. Васил..
На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота..
Обещания не си давам, просто действам. Опитвам да бъда такава, каквато съм, да изпълнявам това, което съм казала и да разведрявам живота на хората с моето присъствие, с моята музика, с моите песни, защото това ми е професията. Това каза за..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net