• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Мирослав Василев с доц. д-р Николай Вуков, ИЕФЕМ - БАН.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в.“ е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. 

Автор на монографичното изследване е фолклористът доц. д-р Николай Вуков, ръководител на секция "Антропология на словесните традиции" към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ).

"Книгата проследява първите стъпки в събирането и записването на фолклорни текстове, тяхното публикуване и разпространение посредством печатните форми на комуникация, и интерпретирането им в светлината на процесите по изграждане на националната идентичност. Тя улавя този особен момент в българската културна история, при който първите стъпки прави печатната култура за българското население. 

Появата на периодични издания по един много симптоматичен начин популяризира фолклорните материали, които в тези години започват да преминават от своето устно битие на изпяване и разказване - в своята писмена, а след това и печатна форма", съобщи в предаването за фолклорна култура на Радио Стара Загора доц. Николай Вуков.

"Имаме една много богата и наситена история на българската публицистика и журналистика от Възраждането - първото българско периодично издание списание "Любословие", списвано от Константин Фотинов, "Български орел" на Богоров, "Цариградски вестник", също под редакторството на Иван Богоров (най-продължително издаваното, почти 15 години без прекъсване, българско периодично издание). 

В рамките на тези две десетилетия, които са в центъра на внимание в книгата, излизат над 100 издания. Почти без изключение всяко едно от тях системно и неотменно започва да публикува на своите страници записи на фолклорни произведения, основно на народни песни, но също така и гатанки, пословици, поговорки, предания, произведения на фолклорната проза, описания на обичаи, обреди и т.н.", отбеляза Николай Вуков.

"Тази поява на фолклора в печатните издания е свързана с много други процеси, при които народното творчество изиграва своята роля. Това са десетилетията, в които се водят дебати, изработват се политики и стратегии за новобългарския книжовен език - как да бъдат записвани, как да бъдат публикувани и на какви граматични правила да бъдат подчинени тези произведения. Така, че фолклорът изиграва една много важна роля и по отношение на езиковото строителство в този период, и по отношение на изработването на визии и форми, свързани с книжовната култура. Изобщо първите литературни произведения от Възраждането се опират на фолклорни произведения", уточни изследователят.

Официалното представяне на книгата е на 14 януари (вторник), 16:30 часа, Зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ул. Московска 6А (Княжевския дворец).

Цялото интервю с автора можете да чуете от звуковия файл.

Николай Вуков е доцент в ИЕФЕМ-БАН, преподавател по социална и културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Доктор по фолклористика в Института за фолклор – БАН и доктор по история в Централноевропейския университет – Будапеща. Специализирал е в редица университети и научни центрове в чужбина, сред които Института за висши изследвания в Берлин, Дом на науките за човека – Париж, Американския изследователски институт в Истанбул, Колеж „Нова Европа“ – Букурещ, и др. От 2021 г. е ръководител на секция „Антропология на словесните традиции“ при ИЕФЕМ-БАН. Автор и съавтор е на няколко монографични изследвания, както и на над сто научни статии и студии в България и чужбина. Областите на изследователските му интереси включват антропология на паметта и възпоменанията; паметници и музейни репрезентации; родство и семейство; културно наследство в миграция; словесни традиции и нематериално културно наследство.