"Нашето село е било много голямо с население над 5000 жители по турско време. Казвало се е Аджар, което в превод означава здрав или каменен...По време на османската власт е било център на Караджадагската нахия. Било е много будно и живо село, като дори е опоменавано като "граденце" през 1872 година във вестник "Право". Селото е участвало активно в Априлското въстание от 1876 година. През лятото на 1877 година е опожарено от армията на Сюлейман паша. Над 1200 къщи са изгорени или опожарени, повече от 900 души загиват от навлизащите турски войски. Сред тях е и бащата на полковник Владимир Серафимов - даскал Гено. В исторически план можем да кажем, че тук има останки от тракийски могили, от крепости и кале. Също и от манастири. В момента селото е обявено за архитектурно-исторически резерват. През 16-17 век тук функционира Аджарска книжовна школа. Легендите говорят, че тук се заселват много българи идващи от Търново при падането на страната ни под османска власт. По-известни представители на Аджарската книжовна школа са - поп Йовко, даскал Недялко и неговият син - Филип. Сред образците на книжовната школа тук е Псалтирът на даскал Филип. През 1835 година е създадено първото светско училище, а килийно училище има още от средата на 17 век, докато черквата в селото е построена през 1864 година. В селото има следи от стара черква от Средновековието - "Свети Георги", където са живеели и монаси. " заяви за Радио Стара Загора - Яна Стоилова, уредник на къщата-музей на полковник Владимир Серафимов в село Свежен.