Гърция и нейните международни кредитори приключиха новия кръг от преговорите по трета спасителна програма без съществен напредък, което намалява рязко възможността за постигане на окончателна сделка по време на среща на финансовите министри от еврозоната на 20-и март, съобщава "Уолстрийт Джърнъл".
Според гръцки и европейски официални представители длъжностните лица, представляващи външните кредитори, завършиха поредната си мисия в Атина, като преговорите ще продължат през следващите дни.
По време на тези дискусии беше постигнат важен напредък относно балансирания фискален пакет, както и по редица ключови реформи по-специално във финансовия сектор, заяви след края на срещата говорителят на Международния валутен фонд Гери Райс.
Дискусиите ще продължат през следващата седмица и най-вече относно пенсионните реформи и тези в областта на пазара на труда, допълни той.
През миналия месец гръцкото правителство се ангажира с допълнителни мерки за икономии под формата на намаляване на пенсии и разширяване на данъчната база, след като трета спасителна програма на Гърция приключи през 2018 година. Реформите, засягащи трудовия пазар и въпросите, свързани с приватизацията на държавни активи, все още остават на масата на преговорите. Правителството на Атина също така се споразумя за пакет от мерки за икономически растеж, състоящи се най-вече от намаляване на данъците, при положение че бъдат изпълнени договорените цели за първичен бюджетен излишък.
Въпреки напредъка в преговорите обаче остават ключови пречки между правителството и гръцките кредитори. Основната проблемна точка включва трудовите реформи, но в същото време продължава да има различия и относно размера на фискалния пакет и формата на конкретните мерки за растеж.
Целта е да се сключи бързо споразумение на техническо ниво, заяви говорител на Европейския механизъм за стабилност (ESM).
Трябва да се има предвид, че преговорите по изпълнението на трета спасителна програма се очакваше да завършат още през миналата година, но липсата на споразумение до ден днешен поднови напрежението на финансовите пазари.
От доста месеци насам Атина е хваната в капан между исканията на МВФ за по-строги мерки на икономии и отказът на Германия да се обсъди ново съществено облекчаване на гръцкия дълг. С оглед на този спор МВФ не предоставя директна финансова помощ на Гърция от 2014-а година насам, но лидерите на еврозоната продължават да настояват Фондът отново да бъде част от трета спасителна програма на международните кредитори.
Властите в Атина не се нуждаят от свежи пари в брой до месец юли, когато предстои голям по размер падеж на гръцки облигации, но всичките преговарящи страни биха предпочели да се постигне споразумение преди изборния сезон в Европа, включващ президентските избори във Франция (в края на април и началото на май), както и парламентарните избори в Германия (през септември).
В същото време сякаш има ново засилване на несигурността относно икономическата жизнеспособност на Гърция, след като по-рано тази седмица държавната статистика отчете много по-рязко от очакваното свиване на икономическия растеж през последното тримесечие на 2016-а година.
Гръцките власти продължават да се надяват, че в скоро време може да бъде постигната сделка, която на по-късен етап се превърне в част от едно "всеобхватно споразумение", включващо по-нататъшни мерки за намаляване на дълга. За пръв път от осем години насам ние сме близо до цялостно решение, което не само ще отстрани проблемите, но ще създаде и необходимите условия за нашето окончателно излизане от спасителната програма и от кредиторския надзор, заяви по-рано в четвъртък говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос
