След края на редовното заседание в сряда вечерта, Федералният резерв на САЩ остави основната американска лихва непроменена, но сигнализира, че продължава да очаква още едно нейно повишение до края на годината въпреки упорито ниската инфлация и временният негативен ефект от ураганите "Харви" и "Ирма" върху водещата световна икономика.
Фед също така потвърди, че от месец октомври стартира дългоочаквания процес по намаляване на финансовите си активи в американски държавни облигации и в ипотечно-гарантирани книжа за близо 4,5 трлн. долара, натрупани най-вече чрез програмите за "количествени улеснения", които банката осъществяваше по време на финансовата криза между 2007-а и 2009-а година.
Федералната фондова лихва остана очаквано непроменена в диапазона между 1,00% и 1,25%, но за изненада на част от инвеститори и анализатори, американските централни банкери потвърдиха с голямо мнозинство, че те продължават да разчитат на още едно повишение на лихвените ставки до края на настоящата година, като това най-вероятно ще бъде факт на заседанието през декември.
Оповестените след края на заседанието нови средносрочни прогнози на членовете на Фед показаха, че цели 12 от 16-те представители на централната банка смятат, че би било подходящо поне още едно вдигане на основната лихва с четвърт процент до края на 2017-а година към диапазона между 1,25% и 1,50%. Подобно на предишните прогнози, направени през юни, мнозинството представители на Централната банка разчитат на ново трикратно вдигане на лихвените ставки и през 2018-а година към диапазона между 2,00% и 2,25%, последвано от две повишения през 2019-а и на още едно през 2020-а година. В същото време обаче имаше известна низходяща ревизия на осреднената прогноза за дългосрочното ниво на федералната фондова лихва до 2,75% спрямо оценка през юни за лихва от 3 на сто.
Ние вярваме, че икономическият подем в САЩ се намира на силен път на развитие, отбеляза шефът на Фед Джанет Йелън на последвалата пресконференция, обяснявайки защо членовете на Централната банка продължават да очакват постепенно вдигане на лихвените ставки през следващите години. Тя добави, че ниската инфлация през настоящата година остава една "мистерия", добавяйки, че Централната банка е готова да промени перспективите за лихвените нива, ако това е необходимо.
Средносрочни икономически и лихвени прогнози на Фед от юни и септември
Централната банка на САЩ представи и своите нови средносрочни макроикономически прогнози, повишавайки очакванията си за икономическия растеж през тази и през 2019-а година (съответно до 2,4% от 2,2% и до 2,0% от 1,9% спрямо предишната прогноза през юни), запазвайки прогнозата си за растеж на БВП на САЩ с 2,1 на сто през 2018-а година. Фед продължава да очаква ниво на безработица от 4,3% в края на настоящата година, след което тя да достигне 4,1% през всяка една от следващите две години (при предишни прогнози през юни за безработица от 4,2% през 2018-а и през 2019-а година).
По отношение на инфлацията, Федералният резерв продължава да очаква слабо повишение на ценовият индекс на личните потребителски разходи (т.нар. "PCE индекс") с 1,6% (без промяна спрямо юни), преди да се ускори до 1,9% през 2018-а (малко под предходна прогноза за повишение с 2,0%) и до 2,0% през 2019-а (без промяна спрямо юни). Основният ценови индекс (основният PCE индекс, изключвайки волатилните цени на храни и енергия), който се следи внимателно от Фед като мерило за инфлацията, се очаква да нарасне по-слабо през текущата година (с 1,5% вместо с 1,7%) и през следващата година с 1,9% (вместо с 2,0%), като Централната банка потвърди прогнозата си за негово нарастване с 2,0% през 2019-а година.
Ураганите "Харви" и "Ирма", които удариха преди време американските щати Тексас, Луизиана и Флорида, е малко вероятно да окажат съществено негативно влияние върху растежа на икономиката в средносрочен план, се посочва в изявление на Фед след края на двудневното заседание. В същото време Централната банка отбеляза, че пазарът на труда продължава да се засилва и икономическата активност се подобрява сдържано. Растежът на новите работни места остана солиден през последните месеци, а нивото на безработица стабилизира в доста ниски нива, отбеляза Фед.
Федералният резерв също така потвърди, че от следващия месец стартира своя план за намаляване на огромното си финансово портфолио от държавни облигации и ипотечно-гарантирани книжа за около 4,5 трлн. долара, натрупано чрез програмите за "количествени улеснения", които банката осъществяваше по време на финансовата криза между 2007-а и 2009-а година. Планът за намаляване на финансовия баланс ще стартира от октомври и ще включва първоначално прекратяване на процеса по реинвестиране на средствата от междувременно изтичащите падежи на закупените преди време ценни книжа. На първо време Централната банка ще започне да намалява ежемесечно това реинвестиране на изтичащите ценни книжа в размер на 6 млрд. долара за притежаваните от нея американски държавни облигации и на 4 млрд. долара за ипотечните дългови книжа (или за общо 10 млрд. долара на месец), като постепенно ще повишава този размер на всеки три месеца. Фед си поставя лимит за тази процедура от максимум 30 млрд. долара на месец за държавните облигации и от 20 млрд. долара за ипотечно-гарантираните книжа (или за общо 50 млрд. долара ежемесечно). Това означава, че Федералният резерв вероятно ще редуцира размера на притежаваните от него финансови активи с около 1,4 трлн. долара в рамките на следващите няколко години до "по-нормален" размер от около 3 трлн. долара.
Нашият финансов баланс ще бъде намаляван постепенно и предсказуемо, отбеляза Джанет Йелън след края на заседанието на Федералния резерв.
