Европейската комисия повиши своите прогнози за икономическия растеж в еврозоната и в рамките на целия ЕС през настоящата година, отбелязвайки, че икономиката на единния валутен блок може да най-солидната си експанзия от десетилетие насам.
В своя "есенен" доклад Комисия вече залага нарастване на реалния БВП на еврозоната с 2,2% през 2017-а година, което е значително над прогнозираното през пролетта повишение с 1,7 на сто.
Очаква се икономиката на ЕС като цяло също да се представи по-добре от предвиденото, като отбележи силен растеж от 2,3% през тази година (в сравнение с "пролетния" доклад за растеж от 1,9%).
Според публикуваната днес есенна прогноза ЕК очаква растежът в еврозоната и целия ЕС да продължи и през 2018-а с темпо от 2,1 на сто (при пролетна прогноза за растеж в еврозоната с 1,8% и в целия ЕС с 1,9%) и с 1,9% през 2019-а година.
Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви при представяне на "есенния" доклад: Като цяло икономиката на ЕС постига добри резултати. Икономическият растеж и създаването на работни места са стабилни, инвестициите нарастват, а дефицитът в държавния сектор и дългът постепенно намаляват. Има и признаци на възобновяване на процеса на сближаване на реалните доходи. Въпреки това съществуват значителни различия между държавите членки, като в някои от тях все още се наблюдава стагнация на трудовия пазар. Нашите политики категорично трябва да останат насочени към устойчив и приобщаващ растеж. Това означава: ориентирани към стабилност макроикономически политики и реформи за повишаване на производителността, способност да се адаптираме към промените и да гарантираме, че ползите от растежа се разпределят в целите ни общества.
Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, пък посочи: След продължило пет години умерено възстановяване растежът на европейската икономика се ускорява. Добрите новини идват от различни области — създаване на повече работни места, повишаване на инвестициите и укрепване на публичните финанси. Въпреки това остават предизвикателства — високи равнища на дълга и слабо увеличаване на заплатите. Необходими са решителни усилия от страна на държавите членки, за да се гарантира, че този растеж ще се запази, а плодовете от него ще бъдат разпределени справедливо. Освен това са нужни структурно сближаване и укрепване на еврозоната, за да стане тя по-устойчива на бъдещи шокове и да се превърне в истински двигател на споделен просперитет. Идващите седмици ще бъдат решаващи в това отношение.
ЕК отчита, че през тази година европейската икономика постига значително по-добри от очакваните резултати, подкрепена от устойчивото лично потребление, по-силния растеж по света и намаляващата безработица. Инвестициите също нарастват на фона на благоприятните условия за финансиране и значително по-оптимистичните икономически нагласи поради намаляването на несигурността. Икономиките на всички държави членки бележат растеж, а на трудовите им пазари се наблюдава подобрение, но темпото на нарастване на заплатите е бавно.
Комисията обаче отбелязва, че има признаци на стагнация на трудовия пазар при необичайно бавно нарастване на заплатите, въпреки че цикличното възстановяване продължава вече 18 поредни тримесечия. Поради това повишаването на БВП и инфлацията все още зависят от политическата подкрепа. Европейската централна банка запазва много гъвкавата си парична политика, докато други централни банки по света започват да повишават лихвените си равнища. ЕК очаква редица държави от еврозоната да прилагат експанзионистични фискални политики през 2018-а година, но прогнозите са, че цялостната фискална позиция на еврозоната в общи линии ще остане неутрална.
Европейската комисия прогнозира, че през тази година средното равнище на безработицата в еврозоната ще бъде 9,1% — най-ниското от 2009-а година насам, като общият брой на заетите ще достигне рекордна стойност. През следващите две години се очаква безработицата да спадне още повече — до 8,5% през 2018-а и до 7,9% през 2019-а година. Прогнозите са, че безработицата в целия ЕС през тази година ще достигне 7,8%, а през 2018-а и 2019-а година ще се понижи съответно до 7,3% и 7,0%. Очаква се темпото на създаване на работни места да се забави, тъй като ефектът на временните фискални стимули в някои страни премина, а в други възниква недостиг на умения.
Рисковете икономическите процеси да се окажат по-благоприятни или по-неблагоприятни са до голяма степен балансирани. Основните неблагоприятни фактори са външни — свързани с повишено геополитическо напрежение (например на Корейския полуостров), евентуални по-рестриктивни глобални финансови условия (например поради засилено избягване на риска), икономически реформи в Китай или удължаване на срока на протекционистични мерки. В Европейския съюз неблагоприятните фактори са свързани с изхода на преговорите за Брекзит, по-силно поскъпване на еврото и по-високи лихвени равнища в дългосрочен план. От друга страна, намаляващата несигурност и повишаването на доверието в Европа могат да доведат до по-силен от очаквания растеж. Същият ефект може да има и по-силен растеж в останалата част от света.
Европейската комисия отбеляза, че от следващата година тя ще премине към публикуване на две подробни прогнози (пролетна и есенна) и на две междинни прогнози (зимна и лятна) през всяка една година, вместо да публикува три подробни прогнози през зимата, пролетта и есента, както прави всяка година от 2012-а насам. Междинните прогнози ще обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващите години за всички държави членки и еврозоната, както и агрегирани данни за ЕС. Връщането към предишния модел на прогнози ще приведе отново графика на прогнозите на Комисията в съответствие с графиците на други институции (като например Европейската централна банка, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).
"Есенни" икономически прогнози на Европейската комисия
