Цените на петрола отстъпват слабо от техните три и половина годишни върхове от предходната седмица, тъй като инвеститорите предпочитат да приберат част от печалбите си от "дълги" позиции в петролни фючърси след данни, показващи поредно увеличаване на броя разработвани сондажи в САЩ.
През миналата седмица черното злато поскъпна силно на глобалните петролни пазари към най-високи нива от ноември 2014 година насам, след като президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от международното споразумение за ядрената програма на Иран и заплаши, че ще поднови на "най-високо ниво" икономическите санкции спрямо Техеран, който осигурява около 4% от световните петролни доставки.
Това доведе до ръст на фючърсите на петрола сорт "брент" през миналия четвъртък до 78,00 долара за барел, а тези на американския суров петрол – до 71,89 долара за барел, достигайки най-високи нива от ноември 2014 година. Последва известна низходяща ценова корекция, след като компанията за петролни услуги Baker Hughes отчете повишение с 10 до 844 броя на функциониращите петролни кладенци в САЩ – поредно най-високо ниво от март 2015 година насам.
По време на търговията в понеделник фючърсите на петрола сорт "брент" с доставка през юли се понижават с 0,23% малко под нивото от 77,00 долара за барел, докато юнските фючърси на американския лек суров петрол се понижават с 0,28% към 70,50 долара за барел.
Ограничаването на рязкото ценово възходящо рали се дължи отчасти и на липсата на яснота относно това доколко силно ще се отразят новите санкции на САЩ върху петролната индустрия на Иран. Много ще зависи от това как останалите страни, участващите в иранското ядрено споразумение, които в същото време са и големи консуматори на петрол, ще отговорят на американските санкции спрямо Техеран, влизащи вероятно в сила през ноември. На този етап Китай, Франция, Великобритания, Германия и Италия заявяват, че ще продължават да спазват ядрената сделка с Иран, което означава, че те ще запазят политиките си на разхлабване на икономическите санкции спрямо Техеран и спрямо компаниите, правещи бизнес в Ислямската република.
Според някои анализатори новите санкции на САЩ ще причинят спад на иранския петролен износ с едва около 200 хиляди барела дневно, но други прогнозират здраво понижение, което да е по-близо до 1 млн. барела. Трети пък очакват американските санкции да отнемат между 400 и 500 хил. барела от доставяния на глобалните пазари ирански петрол.
Междувременно Bank of America беше първата водеща финансова институция, която не изключва вероятността цените на петрола сорт "брент" да нараснат до 100 долара за барел през следващата година, отбелязвайки, че рисковете за доставките от страна на Венецуела и на Иран ще доведат до по-нататъшно затягане на глобалните пазари на важната енергийна суровина.
