Импулсът на икономическия растеж на България се очаква да остане силен, главно благодарение на солидното вътрешно търсене, като частното потребление намира подкрепа от ръста на реалните заплати, посочва ЕК в своите есенни икономически прогнози, оповестени в четвъртък.
Според Комисията високото търсене, увеличеното използване на производствения капацитет и европейското финансиране ще повишат инвестициите в България, като в същото време вносът би трябвало да надвиши износа, което ще доведе до допълнително намаляване на излишъка по текущата сметка.
ЕК посочва, че енергийните цени и повишаването на вътрешното търсене се очаква да увеличат инфлацията, държавният бюджетен баланс трябва да остане положителен, докато държавният дълг трябва да продължава да намалява.
Европейската комисия очаква БВП на България да нарасне през настоящата година с 3,5% (спрямо пролетната прогноза за растеж с 3,8%) благодарение на силната динамика на вътрешното потребление. Растежът на частното потребление е подкрепен от позитивните развития на трудовия пазар, нарасналия реален разполагаем доход и позитивните потребителски нагласи.
Според ЕК частните и публичните инвестиции в нашата страна остават силни, намирайки подкрепа от ниските лихви и европейското финансиране.
За 2019-а и 2020-а година Комисията очаква БВП на България да нарасне съответно с 3,7% и с 3,6%, прогнозирайки, че вътрешното търсене ще продължава да бъде двигател на растеж през всяка една от следващите две години. Очаква се публичното потребление да се ускори през 2019-а година в резултат на допълнително повишаване на заплащането в държавния сектор. Силното потребителско доверие и увеличаването на реалния разполагаем доход ще продължават да подкрепят частното потребление, макар и малко по-умерено, отколкото през настоящата година.
ЕК очаква приносът на външният сектор (на износа) към икономическия растеж да бъде по-малко негативен през 2019-а и 2020-а година, тъй като се очаква известен отскок на експорта, докато растежът на вноса ще бъде малко по-умерен.
Рисковете за растежните перспективи сочат в посока надолу, главно поради опасения, свързани с външното търсене, което може да бъде затруднено от политически и икономически рискове в някои от основните търговски партньори на България, отбелязва есенният доклад на ЕК. От позитивна гледна точка обаче, затягащият се трудов пазар може да доведе до по-голямо от очакваното увеличаване на заплатите и на доходите, което може да окаже по-силно позитивно влияние върху частното потребление.
ЕК прогнозира повишаване на инфлацията в България през настоящата година с 2,6% (след инфлация от 1,2% през 2017-а), преди растежът на хармонизираните потребителски цени да се забави до 2,0% през 2019-а и до 1,8% през 2020-а година.
Относно безработица се отбелязва, че нейното ниво ще продължава да се понижава от 6,2% през миналата година до 6,0% през тази, до 5,8% през 2019-а и до 5,7% през 2020-а година благодарение на силен растеж на заетостта.
Излишъкът на сектор "Държавно управление" се очаква да се сви слабо от 1,1% от БВП през 2017-а до 0,8% през настоящата година и до 0,6% от БВП през всяка една от следващите две години.
Според ЕК бюджетната прогноза обаче е предмет на известна несигурност, особено по отношение на национално финансирания компонент на публичните инвестиции. Големи инвестиции в железопътния сектор, които зависят от предстоящата концесия на летище София и някои обявени военни поръчки, могат да окажат значително въздействие върху бюджетните баланси през следващите няколко години, но и в двата случая графикът не е ясно още.
Представените от ЕК прогнози не се различават съществено от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите, която беше представена за одобрение от българското правителство в началото на последната десетдневка на октомври. Според тази бюджетна прогноза БВП на България ще нарасне през 2018-а година с 3,6% (при прогноза на ЕК за експанзия от 3,5%), с 3,7% през 2019-а (колкото прогнозира и ЕК), преди растежът да се забави до 3,5% през 2020-а година (при оценка на ЕК за растеж от 3,6%).
