Еврозоната губи част от възходящия си импулс, като в същото време насрещните ветрове стават все по-забележими, но неотдавнашното понижение на цените на петрола е позитивно за икономическия растеж, заяви в понеделник главният икономист на Европейската централна банка Петер Прает, съобщава Ройтерс.
Трябва да се има предвид, че ЕЦБ поема постепенно курс на отказ от стимулиращите политики и планира да прекрати схемата за изкупуване на облигации за общо 2,6 трлн. евро през декември, което поражда известно безпокойство, че банката ще намали подкрепата си точно в момент, когато реалната икономика на еврозоната започва да отслабва.
Петер Прает призна, че има сигнали за забавяне, но отбеляза, че икономиката продължава да се разширява при нарастващ инфлационен натиск, като в същото време спадът на петролните цени ще помогне на икономическия растеж. Цената на суровия петрол брент спадна към 60 долара за барел от почти 87 долара в началото на октомври, което вероятно ще понижи инфлацията и може да даде тласък на икономическия растеж, тъй като еврозоната представлява енергиен нетен вносител.
Членът на централната банка обаче посочи, че редица от рисковете за икономическия растеж са извън контрола на ЕЦБ, тъй като те са свързани с глобалната политика.
"Проучванията за бизнес активността и за нагласите в еврозоната отслабнаха чувствително спрямо предишните неотдавнашни върхове, въпреки че те остават в експанзивна територия и все още са над дългосрочните осреднени стойности в повечето сектори и държави", добави Прает.
Той също така отбеляза, че с прекратяването на програмата за покупки на еврооблигации, известна като "количествени улеснения", ЕЦБ не премахва подкрепата си за икономиката на еврозоната, а просто ще пренасочи финансовите си инструменти от неконвенционални към по-традиционни парични политики. Дори при преустановяване на покупките на еврооблигации, ЕЦБ ще продължава да реинвестира парични средства от падежиращи ценни книжа за "продължителен период от време" от време, като според прогнозните пазарни оценки, тази парична политика ще остане в сила през следващите 2 до 3 години.
Петер Прает отказа да коментира една по-точна дефиниция за този период от време, но заяви, че ЕЦБ ще трябва да направи това на следващото си заседание на 13-ти декември, когато ще може да определи колко дълго да продължи да реинвестира средствата от падежиращите облигации.
