През януари инфлацията в еврозоната се забави за трети пореден месец, достигайки 11-месечно дъно от 1,4% в резултат на продължаващо отслабване на енергийните цени и на икономическия растеж в началото на новата година, показват предварителните данни на Евростат.
Индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната се повиши през януари с 1,4% на годишна база след растеж с 1,6% през декември, отстъпвайки за трети пореден месец от октомврийския шестгодишен връх от 2,2% (най-високо ниво от декември 2012-а година). Това е най-слабото увеличение на инфлацията от април 2018-а година насам и в рамките на осредните прогнози на финансовите пазари.
По този начин инфлацията в еврозоната продължава да отстъпва далеч под средносрочното целево ниво на ЕЦБ за растеж на потребителските цени с малко под 2 на сто.
Продължаващото отслабване на инфлационния натиск е в резултат на ново забавяне на растежа на енергийните цени през януари до 2,6% от 5,5% през декември. В същото време цените на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия се увеличиха за втори пореден месец с 1,8%, докато цените на услугите нараснаха с 1,6% след тяхно по-скромно повишение с 1,3% през предходните два месеца.
Растежа на основния индекс на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите изделия и на енергията) се подобри слабо до 1,1% от 1,0% в края на 2018-а година. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона.
Отслабването на инфлационния натиск представлява сериозно предизвикателство пред ЕЦБ, която през декември приключи с мащабната си програма за покупки на еврооблигации за 2,6 трлн. евро, известна като "количествени улеснения", изразявайки увереност и по време на януарското заседание, че инфлацията в крайна сметка ще достигне целевото ниво от малко под 2% в рамките на следващите няколко години.
ЕЦБ обаче отбеляза, че забавянето на икономиката в еврозоната вероятно ще се окаже по-рязко от очакваното, докато петролните цени също може би ще бъдат по-ниски, отразявайки отслабващия глобален икономически растеж.
Всичко това предполага, че следващият ход на ЕЦБ вероятно ще бъде в посока на нови стимулиращи политики, а не повишаване на рекордно ниските лихви в еврозоната. Малко вероятно е банката да поднови програмата си за "количествени улеснения", като по-скоро се очаква ЕЦБ да предостави нова евтина ликвидност на търговките банки в опит да запази кредитните потоци за реалната икономика.
