Eмисия новини
от 19.00 часа

Фед остави лихвите непроменени, но намекна за предстоящо тяхно понижение

В сряда Федералният резерв на САЩ остави основната си лихвена ставка непроменена, но намекна, че предстои нейното понижение в следващите месеци, ако икономическата перспектива отслабне.

Девет от десетте членове с право на глас в Комитета за парична политика гласуваха за запазване на федералната фондова лихва в диапазона между 2,25% и 2,50%. Единствено президентът на Фед на Сейнт Луис Джеймс Булард се противопостави на решението, настоявайки за намаляване на лихвените ставки, като това е първото несъгласие на член на Федералния резерв, след като председателят на централната банка на САЩ Джером Пауъл пое ръководството през февруари 2018-а година.

В изявление след края на заседанието Фед потвърди, че очаква експанзията на икономиката на САЩ да продължи, но беше подчертано, че "несигурността по отношение на тази перспектива се увеличи". "С оглед на тези несигурности и приглушеният инфлационен натиск, Федералният резерв ще следи отблизо последиците от постъпващата информация за икономическите перспективи и ще действа по целесъобразност, за да поддържа това разширяване".

Фед се отказа от "търпеливата изчаквателна" позиция по отношение на лихвените проценти, като се ангажира да "следи отблизо" постъпващите данни, за да види дали лихвените проценти не трябва да бъдат намалени.

Федералният резерв не промени прогнозите си за икономически растеж от 2,1% през настоящата година и дори повиши леко очакванията си за растеж през 2020-а година до 2,0% (от 1,9% през март), като запази и прогнозата си за повишение на БВП с 1,8% през 2021-а година.

                                    Нови макроикономически и лихвени прогнози на Фед (спрямо март)

Снимка

Централната банка понижи прогнозата си за нивото на безработица в САЩ през тази година (до 3,6% от 3,7% през март), за 2020-а (до 3,7% от 3,8%) и за 2021-а година (до 3,8% от 23,9%).

В същото време обаче Фед занижи рязко оценката за инфлацията в САЩ, като вече очаква нарастване на ценовия индекс на личните потребителски разходи (т.нар. "PCE индекс") с едва 1,5% през тази година (вместо с 1,8%) и с 1,9% през 2020-а (вместо с 2,0%), преди инфлацията да нарасне с 2,0% през 2021-а година (без промяна спрямо предходната прогноза, направена през март).

Федералният резерв запази без промяна и осреднената си прогноза за ниво на федералната фондова лихва от 2,4% през 2019-а година, но понижи рязко лихвената си прогноза за 2020-а година до 2,1% (от 2,6% през март) и за 2021-а година до 2,4% (от 2,6% през март). Това означава, че американските централни банкери вече залагат на двукратно понижение на основната лихвена ставка с по 0,25% през следващата година.

Въпреки че осреднената лихвена прогноза за тази година не беше променена, това изглежда малко подвеждащо, тъй като представените отделни прогнози на 17-те членове на Фед показват рязко разделение сред централните банкери. Цели осем членове на Фед залагат на едно, като седем от тях дори на две съкращения на лихвените ставки до края на тази година, докато останалите деветима членове не смятат, че лихвата ще бъде променена през 2019-а година.

Слабо мнозинство от членовете на Фед вече очаква, че т.нар. "неутрална лихва" ще бъде на ниво от около 2,5%, след като през март средната прогноза беше за неутрална лихва на ниво от 2,75%.

Пазарите на акциите на Уолстрийт реагираха с повишения, а доларът поевтиня спрямо останалите основни валути, след като Фед сигнализира за възможно предстоящо намаляване на лихвените ставки.

Въпреки че централната банка на САЩ запази без промяна осреднената си прогноза за федералната фондова лихва през 2019-а година на ниво от 2,4%, паричните пазари вече оценяват с цели 83% вероятността за двукратно понижение на основната американска лихва с по 0,25% до края на септември (на заседанията през юли и през септември?) спрямо 67% подобна вероятност преди изявлението на Федералния резерв.

Това допринесе за макар и относително предпазливо нарастване на пазара на акции на Уолстрийт, като индексът DJIA се повиши с 0,25%, широкият индекс S&P500 - с 0,36%, а технологичният Nasdaq Composite - с 0,46%.

В същото време има рязко понижаване на доходността на американските държавни облигации, което допринесе за поевтиняване на щатския долар спрямо останалите основни валути.

Еврото поскъпва с 0,32% към 1,2230 долара, като за кратко удари тридневен връх около 1,1253 нивото, докато британска лира се повишава с цели 0,77% към тазседмичен връх от 1,2673 щатски долара. Зелените пари поевтиняват и с 0,33% към двуседмично дъно от 107,90 японски йени и с 0,6% към 6-дневно дъно около 0,9916 швейцарски франка.



Още от