Eмисия новини
от 07.00 часа

Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита

Индийският космически апарат „Чандраян-2“ бе изстрелян на 22 юли от космическия център в южния щат Андра Прадеш.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита, като така успешно изпълни една от най-сложните маневри от историческата си мисия до земния спътник, предаде БГНЕС.

След 4-седмично пътуване корабът завърши своето позициониране в лунната орбита, както е планирано, се посочва в съобщение на Индийския център за космически изследвания, цитирано от АФП. Продължителността на сложната маневра е била 1738 секунди.

Целта на Индия е да се превърне в четвъртата държава в света след Русия, САЩ и Китай, която е приземявала космически кораб на Луната.

Корабът бе изстрелян на 22 юли и ако мисията продължи по план, „Чандраян-2“, спускаем модул, ще кацне на Южния полюс на земния спътник на 7 септември.

Позиционирането в орбита около Луната беше една от най-трудните маневри в мисията, защото ако корабът се беше приближил до земния спътник с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „Чандраян-2“ обаче беше направил заход с по-ниска скорост, лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.

Космическият апарат „Чандраян-2“, който тежи около 2400 кг, включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул „Викрам“ да достави на лунната повърхност 27-килограмовия луноход "Прагиян", който ще функционира най-малко един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да функционира около година.

Районът на Южния полюс не е избран случайно за кацане на апарата. Тази част от Луната досега не е била изследвана. Сред главните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в района на Южния полюс има образувания от лунни скали, които могат да разкажат за геоложката история на естествения спътник на Земята.

„Чандраян-2“ се откроява поради ниската си цена - около 140 млн. долара, изразходвани за подготовка за мисията - много по-ниска цена в сравнение с подобни мисии от други страни. За сравнение САЩ са похарчили около 100 млрд. долара за мисиите „Аполо“.

Още от