Eмисия новини
от 15.00 часа

Родолюбива книга събра спомени за традициите в миналото на град Елин Пелин

Снимка: elinpelin.org

„На Свети Дух не се работи – за да се пазим от градушки, па ни е и сабὸро тогàя. На Петровден само се жàне и плàсти. На Св.Симьон (1 септември) се изнася зърно за сеитба и се носи у черква – пὸпо да му четѝ, после се мѐша с  другото зърно, кадѐ ше се сее. Китка се връзва на ралото, а като тръгнеме, сипваме напреде вὸда – да ни върви „по вὸда“. Готви се пиле и питка се пече и се носи на полето, за да е плодородна годината.“ Това са само част от колоритните спомени на една от възрастните жителки на гр. Елин Пелин, намерили място в книгата „Град Елин Пелин – народни традиции“на Павел Канев. В нея той изследва фолклорните традиции на местната материална и духовна култура. Загрижен за поизгубената приемственост между поколенията, Павел Канев решава да изложи в книги своя архив. Повече от 30 години авторът записва от различни поколения елинпелинчани спомени за бита и обичаите. В последното си краеведско изследване той публикува и фотоси на характерните експонати от музейната сбирка в града. Книгата му дава ценно знание за опазване на селищното минало и традиции на Североизточния Шоплук. Елин Пелин е родният му град, където завършва началното и средното си образование, а след това продължава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. Павел Канев е уредник на Общинската музейна сбирка. Сътрудник е на общинския вестник и е председател на Клуба на краеведите, автор е на редица публикации на краеведски теми. Ето какво разказа за публикуваната наскоро книга „Град Елин Пелин – народни традиции“:


Тя излезе през месец септември т.г. и е продължение на „Град Елин Пелин – минало, настояще“ от 2010 г., която е история на селището, докато тазгодишната книга е в сферата на духовната и материалната култура. Материалният отдел разглежда селскостопанския труд, поминъка на населението, земеделието, търговията, домашния бит, архитектура, облекло, носиите на населението. Има раздел за народния мироглед, народната медицина, обичайната и празнична система, нарони песни и танци. Ценен е и диалектният речник, както и фото приложението в края на книгата.  Откакто започнах работа в музейната сбирка преди 30 години, освен всичко друго, издирвам и снимков материал. Той също е много ценен. Надявам се да послужи на всички, които се интересуват от миналото, от традициите на населението в нашия град. И за българите в страната, защото много от представените раздели са характерни за всички етнографски български групи, а не само за Шопско. Искам да изкажа искрена благодарност към кмета на града Ивайло Симеонов и неговите сътрудници за съдействието и разбирането по събирането на селищната история, традиционната памет, които съм описал в тези две книги. В наше време младите хора се осланят предимно на чуждата памет, на компютърната. Докато аз представям в книгата неща, които няма къде да намерят. Събрал съм разкази на хора, преживели всичко, което съм описал. Това е безценен досег до миналото, но и „среща през времето“ (особено за хората от нашия град) с нашите предци. Надявам се да излезе и следваща книга, която ще разказва за традициите на всички селища в община Елин Пелин, придружени с интересни географски, исторически, етнографски сведения.


Снимки: elinpelin.org
Още от