Над 600 000 българи признават, че биха гласували срещу стимул или по принуда, сочи проучване на агенция "Галъп интернешънъл".
Проучването на "Галъп" е провокирано от публикации, в които се твърди, че цената на един глас варира от 150 до 200 лв. Подправяне на протоколи, превръщане на бюлетини в невалидни, опити за купуване на цели комисии с цел постигане на по-големи и сигурни разлики в резултатите - това са често обсъжданите теми преди всяка кампания, казват от агенцията и затова правят и проучването.
Според данните 11% от всички запитани признават, че биха приели пари. Тези 11 на сто се равняват условно на над 600 000 души от общо около 5,5 милиона постоянно пребиваващи у нас и имащи право на глас, изчисляват от "Галъп".
„Бедни и ниско образовани“ е профилът на онези, които биха продали гласа си. Те са в икономическата безизходица или работодателската принуда.
Изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов подчерта в предаването "Нещо повече", че тези 11% са хората, които си признават. "Само можем да гадаем колко отгоре са тези, които биха го направили, но не си признават", добави той.
"На изборите се гледа все по-инструментално. Много хора са склонни да мислят за изборите като за една моментна заетост. Но има и хората, които са склонни да мислят за изборите като доход, без почти никаква заетост. Оттук започва проблемът. Това се дължи на всеобщия упадък на доверието в политическото въобще, т.е. хората не са склонни да изпитват скрупули тук. Дължи се и на известната деполитизация. В местните избори политическите дистанции намаляват. В местните избори, някак си, политиката се деполитизира, става все по-прагматична, все по-занаятчийска. В България има общности, които въобще не биха вникнали в по-дълбокия смисъл на политическото и нямаме право да ги обвиняваме. Този резултат е червена лампа, която трябва да светне", коментира Симеонов.
Според него в местния вот борбата с такъв тип техники ще бъде жестока. "Този път ще има стръв, където разликите са малки", смята той.
Социологът прогнозира по-висока избирателна активност от тази на европейските избори.
Изследването е проведено в периода 4-11 октомври и е финансирано от самата агенция.
