Финансирането на образованието в България е "строеж на къща без основа"

Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи анализ на образователната система след влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищно образование, съобщиха от синдиката.

Първият извод от анализа е, че българското образование е недофинансирано с 3,18 процента от ниския БВП на България. Поне 500 милиона лева повече трябва да се заложат в новия бюджет за образование през 2017 г., като поне още толкова повече трябва да има през 2018 г.

Централизираният прием за първи клас би помогнал много на системата, ако Министерството на образованието и науката поеме тази отговорност, но смелото решение ще има нужда от подкрепата на цялата българско общество, се посочва в анализа. В него се казва, че при преминаването към едносменен режим на организация МОН ще има нужда от подкрепата на правителството и Министерството на финансите, защото за учениците, учещи в 560 училища, трябва да се намерят класни стаи, за да спрат "порочните две смени". Това е смела реформа свързана със строежа на стотици нови учебни сгради.

Резултатите от средното образование констатират не действителна, а функционална неграмотност на ученици и студенти. Българските ученици трудно правят връзка между наученото и обективната реалност, поради продължаващата порочна ориентация на средното образование към класно-урочната система. При формирането на новите образователни политики, съпътстващи новия образователен закон, безспорно това ще се променя, но бавно. Във висшето образование обаче проблемите са много по-дълбоки, заради които десетки хиляди млади хора избират да продължат висшето си образование в Европа и света.

Успехите на учениците роми са все по-определящ фактор при крайните резултати и образователните критерии се приравняват към тях. Тази порочна тенденция вече трайно води към "опростяването" на училищното образование при прилагане на новия закон, примерно със задължителното преминаване от клас в клас до четвърти, посочват от синдиката. Катастрофалният правопис и извънредно оскъдните средства за изразяване на ученици и студенти, според синдиката, са резултат не на дефицити в образователната система, а на липса на връзка в съвременното българско общество с представеното в училище и университета.

Друга констатация е, че детските градини не стигат традиционно, а повечето от половината ученици учат в една пета от училищата. "Борбата за детските градини и ясли в някои градове е гражданска война за надхитряне и надцакване на желаещите родители да запишат своите деца", посочват синдикалистите. Според тях "радост" на желаещите висше образование е, че предлаганите места в университетите са над 70 000 и надвишават двукратно възможните кандидат-студенти.

Финансирането на образованието в България е показно казано "строеж на къща без основа", се посочва в анализа. В него се коментира също, че философията на остарелия делегиран бюджет в средното и професионалното образование - парите, които следват ученика са оскъдно малко, като те трябва да следват и учителя, директора, спецификата на училището и особеностите на географското разположение.

Професионалното образование се нуждае от недвусмислена и незабавна реформа, което далеч не означава закриване на професионални училища, а тясна връзка на изучаваните професии с пазара на труда, с акцент увеличаване на часовете за практически знания при всяка професия. Финансовият стандарт трябва да осигурява условия за тези практически занимания, заявяват синдикалистите.