Днес реших да пиша за завистта човешка, защото никой не обича да говори за нея. От първо лице единствено число имам предвид. Нещо като да излезеш крачка напред пред тълпата и да кажеш на всеослушание: аз съм уродлив. Дори има някакво физически неприятно измерение на това чувство. В съзнанието ми изникват разни картини на големи художници, на Джото или образи на Бош, които толкова добре го представят, че направо ти се повдига.
Всъщност завистта е много сериозна деградираща емоция, неслучайно фигурира сред седемте смъртни гряха. Сякаш останалите 6 по-разбираемо пасват на нас хората и съответно се признават.
Аз съм гневлив, не търпя идиоти. Обичам живота, секса, парите и храната… Няма да им работя за 1000 лв. И така неусетно подреждаш гнева, похотта, алчността, чревоугодието, леността…
Много малко са тези обаче, които открито ще си признаят, че в даден момент са завиждали за нещо на някого. Доста по-долно звучи от това да си горделив, да речем… Завистта автоматично лепва етикета – дребна душица.
А реално всеки от нас някога за нещо е завиждал. Ако говорим за перманентна завист, за мен лично това е болестно състояние, което до голяма степен те вади от реалността и трябва сериозно да се терапевтира. Защото, явно по някакъв начин не приемаш себе си и като форма на съществуване, заимстваш от всички всичко.
Пепи има дълга руса бляскава коса, искам и аз такава. Доротея е по-слаба от мен, искам нейното тяло. Жоро говори 5 езика свободно, а аз едвам се справям с английски. Не е честно!
Нека си представим, че се сбъднат по магически начин всички тези въжделения, от човека Х няма да остане и следа. Ще се превърне в някакво чучело със скачени качества от други хора. Но това си е характеропатология. Такива хора често изглеждат като загубена кауза, защото са прегърнали силно емоции като гняв, яд, злословене. И ако не признаят бързо пред себе си, че злото ги завладява, със сигурност рано или късно ще се самоунищожат. Или пък ще станат прототип в художествено произведение. В драмите на Шекспир, например, доста често срещаме от зеленооките чувства като завист и ревност, които провалят хората епично.
Но да се върнем към всички останали що-годе нормални хора, завистта също си почуква на нашата врата. И особено тук и сега, с целия този фалш, който поддържаме в социалните мрежи, с постоянната демонстрация на най-добрата ни, направо съвършена версия. Никой няма да напише в статус: имам разстройство, защото вечер прекалявам с пикантна храна. Или пък: шефът ми намали заплатата, защото злоупотребявам със служебно положение. Излезе ми огромна пъпка и снимка на пъпката… Не. Всеки ще снима фенси блюдо, ще пише, че са го повишили за втори път тази години и ще си направи селфи с филтър. Това са нормалните неща.
Със сигурност не е добре за нас самите да сме застопорени в завиждане, това няма да доведе доникъде. Ще стоим отстрани на шосето на живота, ще зяпаме преминаващите животи на останалите и ще страдаме, че нашият собствен тотално е катастрофирал.
Знаете, че ние тук взаимно се мотивираме нещата да се променят. Та първото и най-важно нещо в борбата с този дребен вредител, е да си признаете, че завиждате. После, понеже това чувство има корен, да го рационализирате. Давам пример: Яд ме е на Пепи, че говори така хубаво пред публика, а аз всеки път почти се напикавам от притеснение. Някой някога, най-вероятно близък, ви е вменил по някакъв начин, че сте смотан или пък че да се изложиш е на-ужасното нещо на света и от сорта… Нали не си въобразявате, че и Пепи не се притеснява, но го преодолява по свой начин, позитивен. Най-вероятно се забавлява, черпи емоции от излизането пред публика. Всеки има своите предизвикателства, но открива решенията сам.
Това, което можете да направите от завистта, за да я използвате във ваша полза, е да се амбицирате. Но не с идеята да станете като Пепи, а да си откриете вашия собствен модел. Не е лесна задача, може да ви отнеме доста време. Идеята обаче е да сте автентични, а не отчаяни копирачи. Всеки и всичко си има потенциал, в едно сме добри, в друго не чак толкова.
Гледайте не завистта да ви контролира, а вие да играете с това чувство. Защото то ще се появява и ще чака търпеливо да види как ще постъпите с него….
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали