Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Страница 11

Дневникът на една софиянка: Игри на завистта

Гардероб: H&M

Днес реших да пиша за завистта човешка, защото никой не обича да говори за нея. От първо лице единствено число имам предвид. Нещо като да излезеш крачка напред пред тълпата и да кажеш на всеуслошание: аз съм уродлив. Дори има някакво физически неприятно измерение на това чувство. В съзнанието ми изникват разни картини на големи художници, на Джото или образи на Бош, които толкова добре го представят, че направо ти се повдига.

Всъщност завистта е много сериозна деградираща емоция, неслучайно фигурира сред седемте смъртни гряха. Сякаш останалите 6 по-разбираемо пасват на нас хората и съответно се признават. 

Аз съм гневлив, не търпя идиоти. Обичам живота, секса, парите и храната… Няма да им работя за 1000 лв. И така неусетно подреждаш гнева, похотта, алчността, чревоугодието, леността…

Много малко са тези обаче, които открито ще си признаят, че в даден момент са завиждали за нещо на някого. Доста по-долно звучи от това да си горделив, да речем… Завистта автоматично лепва етикета – дребна душица. 

А реално всеки от нас някога за нещо е завиждал. Ако говорим за перманентна завист, за мен лично това е болестно състояние, което до голяма степен те вади от реалността и трябва сериозно да се терапевтира. Защото, явно по някакъв начин не приемаш себе си и като форма на съществуване, заимстваш от всички всичко. 

Пепи има дълга руса бляскава коса, искам и аз такава. Доротея е по-слаба от мен, искам нейното тяло. Жоро говори 5 езика свободно, а аз едвам се справям с английски. Не е честно!

Нека си представим, че се сбъднат по магически начин всички тези въжделения, от човека Х няма да остане и следа. Ще се превърне в някакво чучело със скачени качества от други хора. Но това си е характеропатология. Такива хора често изглеждат като загубена кауза, защото са прегърнали силно емоции като гняв, яд, злословене. И ако не признаят бързо пред себе си, че злото ги завладява, със сигурност рано или късно ще се самоунищожат. Или пък ще станат прототип в художествено произведение. В драмите на Шекспир, например, доста често срещаме от зеленооките чувства като завист и ревност, които провалят хората епично.

Но да се върнем към всички останали що-годе нормални хора, завистта също си почуква на нашата врата. И особено тук и сега, с целия този фалш, който поддържаме в социалните мрежи, с постоянната демонстрация на най-добрата ни, направо съвършена версия. Никой няма да напише в статус: имам разстройство, защото вечер прекалявам с пикантна храна. Или пък: шефът ми намали заплатата, защото злоупотребявам със служебно положение. Излезе ми огромна пъпка и снимка на пъпката… Не. Всеки ще снима фенси блюдо, ще пише, че са го повишили за втори път тази години и ще си направи селфи с филтър. Това са нормалните неща. 

Със сигурност не е добре за нас самите да сме застопорени в завиждане, това няма да доведе доникъде. Ще стоим отстрани на шосето на живота, ще зяпаме преминаващите животи на останалите и ще страдаме, че нашият собствен тотално е катастрофирал. 

Знаете, че ние тук взаимно се мотивираме нещата да се променят. Та първото и най-важно нещо в борбата с този дребен вредител, е да си признаете, че завиждате. После, понеже това чувство има корен, да го рационализирате. Давам пример: Яд ме е на Пепи, че говори така хубаво пред публика, а аз всеки път почти се напикавам от притеснение. Някой някога, най-вероятно близък, ви е вменил по някакъв начин, че сте смотан или пък че да се изложиш е на-ужасното нещо на света и от сорта… Нали не си въобразявате, че и Пепи не се притеснява, но го преодолява по свой начин, позитивен. Най-вероятно се забавлява, черпи емоции от излизането пред публика. Всеки има своите предизвикателства, но открива решенията сам. 

Това, което можете да направите от завистта, за да я използвате във ваша полза, е да се амбицирате. Но не с идеята да станете като Пепи, а да си откриете вашия собствен модел. Не е лесна задача, може да ви отнеме доста време.  Идеята обаче е да сте автентични, а не отчаяни копирачи. Всеки и всичко си има потенциал, в едно сме добри, в друго не чак толкова. 

Гледайте не завистта да ви контролира, а вие да играете с това чувство. Защото то ще се появява и ще чака търпеливо да види как ще постъпите с него….

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българи празнуват сред рози дамасцена на Лондонския Голдън Скуеър

В навечерието на 24 май българи и англичани отпразнуваха заедно Деня на българската писменост и култура. Голдън Скуеър - малък площад в сърцето на Лондон, се превърна в сцена, на която се изявиха български таланти от различни жанрове. Класическа, съвременна музика, електронна арфа, гайда, фолклорни танцови изпълнения зарадваха посетителите. Специално..

обновено на 24.05.19 в 16:34

Ставри Фотев показва връзката си с природата и духовното в изложбата "По пътя"

"По пътя" - така е озаглавена самостоятелната изложба с акварел и живопис на Ставри Фотев , подредена в столичното арт пространство The Art Foundation. Художникът е завършил Ландшафтна архитектура и се занимава и с парково изкуство и архитектура. Има множество участия в изложби, негови творби са в частни колекции в България, Германия, Русия, Холандия,..

обновено на 24.05.19 в 16:02

Президентът Румен Радев: Кирилицата свързва милиони хора от различни държави

В Деня на славянската писменост и култура бяха организирани празнични шествия в редица градове на страната. В София шествието тръгна от площад „Независимост” пред Президентството и приключи пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", където се състоя церемония с произнасяне на речи от официалните лица и поднасяне на венци пред..

публикувано на 24.05.19 в 15:30

Библиотекарят е жрец, има мисия като на първопросветителите - да станем по-духовни

Столичната библиотека отбелязва Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май,с празнична програма. До 15:00 ч. днес столичани могат да разгледат две документални изложби: „България в Европа, Европа в България“ - със стари пощенски картички и албуми от цяла Европа от колекциите на проф. Михаил Неделчев, и..

публикувано на 24.05.19 в 14:20

Дневникът на една софиянка: Каква абитуриентка щях да бъда днес?

Ех, дойде това време на весело - истеричаво изброяване на цифри: 1, 2, 3, 4, … и така до 12. Понеже при мен се навъртяха бая годинки, откакто завърших средното си образование, се опитах да си припомня разни моменти от този етап от живота ми. Всъщност като атмосфера нещата изобщо не са се променили. Полицаите час по час излизат в..

публикувано на 24.05.19 в 12:50

Образователна платформа насърчава детското четене с онлайн игра

Образователната онлайн платформата "Книговище", насочена към насърчаване на детското четене, организира двадесет и четири часово състезание по четене с разбиране . В сайта, който от днес тръгва към всички български училища, регистрация вече имат близо 2000 деца, които попълват въпросници по прочетени от тях книги. От тях са избрани 24..

публикувано на 24.05.19 в 12:45

Кои са любимите български книги на столичани

На днешния светъл празник, когато честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, репортерът на Радио София Луиза Лазарова се разходи из софийските улици и попита столичани за техните любими произведения от български автори. Какви са техните отговори и кои стихотворения и песни помнят наизуст - чуйте в звуковия файл...

публикувано на 24.05.19 в 11:54