Честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На този ден отбелязваме националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. 

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. 

Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.

Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.

След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.