Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Архитект Пенчо Койчев - един от големите

В предаването "София - опознай непознатото"  ви разказахме за един от именитите архитекти, оставили трайна следа в историята на София и страната. Пенчо Койчев е роден в Дряново нa 27 януaри 1876 г. Зaвършвa с отличие и основното си оброзовоние в Силистра и средното в Русе. В гимназията той участвал в училищния хор и в организираните театрални представления, като бил добър приятел сьс Сава Огнянов - по-късно известен актьор, чието име днес носи театърът в Русе.

На 1 март 1902 г. арх. Койчев е назначен на работа в тогавашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 28 юли същата година става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първото му голяма и както той я нарича „любима" творба  мавзолей-костницата, която е проект спечелил сред други 32-ма в национален конкурс. Там той влага целия си потенциал, като участва във всички процеси от строежа на сградата. Този обект, който е изключително важен не само за Плевен, а и за цяла България, като символ и памет за загиналите в Руско-турската освободителна война, се превръща в първия шедьовър на арх. Пенчо Койчев. Той се занимава с декорацията, изработва дърворезбата на дървената входна врата, прилага всичко научено в Гент, но вплита и много елементи от традиционната българска архитектура, като превръща сградата в един от символите на националната романтична архитектура. Тази негова работа бива оценена и Министерството на благоустройството му предлага работа в София.

"За висше образование е изпратен от родителите си в Гент, Белгия. Завършва с отличен успех, получавайки диплома за инженер-архитект и негови чертежи и скици десетидетия напред са били изложени в коридорите на университета, за да бъдат образци за следващите студенти. Лично известният професор Луис Клоке мy предлага да стане асистент в университета, но младият архитект решава да се върне в България. Първата година макар и безплодна от гледна точка на архитектурни проекти отрезвява, но не сломява вярата и обичта на арх. Койчев към България. Първият си строеж - един малък магазин в Русе прави през 1901", разказва внучката на Койчев - Невена.

Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г.  Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.

В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя. 

Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."

Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година. 
 
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“

Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Ананиев

Кирил Ананиев проверява болниците за новата методиката за формиране на заплатите

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев започва проверки на болниците за представянето на новата методиката за формиране на заплатите на персонала в общинските и областните здравни заведения. Здравното министерство реши да изпробва подготвената от него методика за формиране на заплатите и да промени формулата, по която досега се изчисляват..

публикувано на 24.06.19 в 16:49
Кирил Ананиев поздрави участниците, които тази година са 1989

1989 ученици и 391 учители станаха посланици на здравето в ХІ едноименен конкурс на МЗ

Ученици от цялата страна бяха наградени за проекти им в Националния ученически конкурс „Посланици на здравето“, който се проведе за 11-а поредна година. Участниците този път са 1989 и заедно със своите родители и учители са реализирали 46 проекта. Конкурсът се организира от Министерството на здравеопазването. Щастлив съм, че този..

публикувано на 24.06.19 в 16:40

Да казваме "извинявай", без да прекаляваме

Какво правим, когато обидим някой? Най-често казваме ИЗВИНЯВАЙ разбира се. Точно за тази "вълшебна" думичка разговаряхме с децата от 29-а детска градина "Слънце". От тях разбрахме, че ако сте наказани без мобилен телефон, таблет или излизане навън - най-добре е да използвате думата "извинявай". Само когато се налага, разбира се, не е нужно да..

публикувано на 24.06.19 в 16:40

Кюстендил отново бе домакин на "Празник на черешата"

През изминалите почивни дни в град Кюстендил се проведе емблематичният "Празник на черешата". Той винаги се състои в три поредни дни в края на юни от 2008 година насам. Празникът е наследник на Първото овощарско изложение в страната, което започва именно в Кюстендил през 1896 г. Тогава е учредена и Първата национална овощарска изложба. Тази..

публикувано на 24.06.19 в 16:25

Софийските пазари - място за срещи, покупки, а защо не и култура

Тази седмица в предаването “Радиоприемница” ще говорим за традиционните пространства за търговия, срещи, а защо не и за култура - пазарите в София. Фокусът ще бъде върху това как се стопанисват и как се осъвременяват. “Женски пазар” е едно емблематично място в София. Това е най-стария пазар с над 140 -годишна документирана история досега. Освен това..

публикувано на 24.06.19 в 16:03

Защо всичко в живота на Надежда Дерменджиева е "без упойка"

Надежда Дерменджиева е изпълнителен директор на Българския фонд за жените. Представяме я в предаването "Кой кой е", защото в столичното общество тя стои като твърда феминистка, която се бори срещу насилието над жените и половата равнопоставеност. Нейният студентски път минава през много различни специалности - от "Новогръцка филология", през..

публикувано на 24.06.19 в 15:38

„Библиотеката между листата“ в Борисовата градина отваря врати тази вечер

„Библиотеката между листата“ в Борисовата градина тази вечер отваря врати с над 300 дарени книги. Заглавията, които можем да открием там, са както на български, така и на чуждестранни автори.  Библиотеката, реализирана благодарение на фондация "За Оборище", е със свобден достъп, а инициаторите разчитат на добрината и справедливостта на хората, както и..

публикувано на 24.06.19 в 15:34