Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г. Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.
В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя.
Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."
Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година.
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“
Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.
Завършваме поредицата от коментарни предавания с мненията на политолога Христо Панчугов и икономиста Георги Вулджев по актуалните теми: Отношенията в сглобката победиха нежеланието от предсрочни парламентарни избори. Загуба на доверие в някои партии, заради отпадане на гражданското участие в политически процес. Съучастието в..
Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на епидемия, но няма извънредна епидемична обстановка - такава, каквато помним преди години. Нека не забравяме, че паниката никога не е била добър съветник. Повече разум и осъзнатост в това, как да предпазим себе си и другите,..
БНР-Радио София продължава "да отглежда" своите коментатори Божидар Лалов и Ивайло Симеонов вече и като тийнейджъри. В края и на този месец те изреждат какво ги е впечатлило. Божидар Лалов малко съжалява за провалената ротация в правителството. Смята, че предсрочните парламентарни избори са ненужни, защото трудно е да се надяваме на много по-различен..
Юрий Вълковски е директор на фондация „Народни читалища“, която е създадена през октомври 2023 г. Целта е подкрепа за възраждането на българските читалища. Пред Радио София той заяви, че днес знаем много малко за читалищата у нас. „Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са..
Над 15-годишните младежи не са включени достатъчно активно в живота на града , в това да взаимодействат с институциите , за да могат да го променят към по-добро. Независимо от множеството доброволчески акции и по-скоро инцидентни инициативи на общините за тяхното включване в местното самоуправление , това все още не се случва достатъчно..
Про-палестинските протести в университети бяха водеща тема в Съединените щати тази седмица, предаде от Вашингтон Младен Петков. Протести имаше в учебни заведения в градове като Бостън, Ню Йорк, Остин (щата Тексас), Лос Анджелис, столицата Вашингтон. На места полицията арестува демонстранти. Стигна се и до отмяна на церемонии по завършване...
Преди няколко дни в изданието "Политико" описват целта на България да влезе в еврозоната през 2025 г. като малко вероятна. Според техния анализ целевата дата няма да бъде постигната - заради политическата бъркотия, упоритата инфлация и неубедителната обществена подкрепа, пишат от изданието. Темата за еврото е поредната, която разделя..