Още в началото на мандата районни кметове в София са заложили искане към главния архитект на Столичната община за преструктуриране на част от районите, които са с планове отпреди 20 години.
Това съобщи пред Радио София Росина Станиславова – кмет на район „Красно село“:
„Няма как план, правен преди 20 години да изпълни потребностите на хората днес. Ако искаме правилно да направляваме процесите, трябва да започнем от това, как управляваме устройствените планове.“
Станиславова подчерта, че устройството на територията е в основата на планирането на потребностите на хората по всички теми, включително чистия въздух, паркирането, детските градини, строителството, уличната мрежа. За съжаление в София районните кметове нямат правосубектност да отговарят.
Бюджетът на район „Красно село“ за поддръжката на пътната инфраструктура е 461 000 лева. Но пътната настилка е 920 231 кв. м., а тротоарите са 599 405 кв. м.
„За да извършим добро и устойчиво планиране на тази инфраструктура с такъв бюджет, ще на трябват може би десетина мандата“, отбеляза Станиславова.
Тя призна, че нейната районна администрация няма приемно време, „заради заповедта на министъра“, да не се струпват хора.
Сигнали могат да се изпращат по имейл.
„Каквото можем – правим, но гледаме да бъдем равнопоставени към различните квартали. Правим максималното с бюджета, с който разполагаме“, увери районният кмет.
По отношение на паркирането – повсеместен проблем за софиянци, Станиславова припомни, че единствено район „Красно село“ не позволи разширяване на платените зони.
„Това може да донесе нови приходи за общината, но не се решава трайно проблемът“, коментира тя. И допълни, че в района има зони с отпаднало предназначение, както и бивши промишлени зони, в които могат да се изградят както детски градини, така и паркинги.
„Бюджетът е важен, но по-важно е да имаме възможност да участваме в планирането“, каза още кметът на район „Красно село“.
С нея разговаря Константин Лавсов.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..