Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Радиоприемница

Снимка

Снимка Посетете и Радиоприемница във Фейсбук

Всеки ден от понеделник до петък от 13:00 до 14:00 часа, по Радио София.
В средата на деня чрез събеседници и авторски коментари разгръщаме аналитично онова, което интересува и вълнува слушателите.  Предаването "Радиоприемница" е ефирен дневник на обществото.

Тъй както името предполага характера на човек, така и името на предаването алюзира гостоприемство към аудиторията. - Това е предаване, в което всеки може да влезе, да се припознае, да отдъхне и да се чувства разбран.

В "Радиоприемницата" има място за всички.

Всеки ден от понеделник до петък от 13:00 до 14:00 часа, по Радио София. 

Водещи на "Радиоприемница" са Добрина Добрева и Гергана Гайдарова. 

Арх. Димитър Паскалев: Сградите могат да се захранват автономно от слънцето и вятъра

От 2018 г. България като член на ЕС е длъжна да изисква всички нови обществени сгради да бъдат с близко до нулево енергийно потребление . Това означава голяма част от сградните повърхности да включват системи за производство на енергия. Това означава,..

публикувано на 24.03.17 в 16:35

Никола Рахнев: Балансът, който ни носи природата, не може да бъде заменен

За трети пореден път над 30 000 дръвчета ще бъдат подарени на 315 училища и детски градини от цялата страна. Така хиляди деца от България ще могат да изживеят радостта от засаждането на дърво, както и да направят средата, в която учат и живеят,..

публикувано на 24.03.17 в 14:58

Пасивните къщи - максимален комфорт и здравословни условия на обитаване

Тази седмица в „Радиоприемница“ обсъждаме разумното използване на енергийните ресурси, които имаме, а днес ще се опитаме да разберем как домовете ни могат да се превърнат в енергийно ефективни сгради чрез модела „пасивна къща“ и какви са възможностите..

публикувано на 23.03.17 в 15:46

Хората искат да живеят по-чисто и това става все по-видимо

Разумното отношение към отпадъците и съхраняването на природата чрез него. Това е темата на разговора с Денита Заричинова от екипа „Нулеви отпадъци“ в сдружение "За земята". Вече трета година те реализират кампанията „Морето не е за една..

публикувано на 23.03.17 в 15:12

Колко зелена столица може да е София!

“ София – Зелена столица ” е своеобразна коалиция, в която участват 29 неправителствени организации, граждански инициативи и браншови обединения - от различни области – екология, биоразнообразие, транспорт, енергетика, архитектура и градска среда. За нея..

публикувано на 22.03.17 в 14:37

Условия за реализация на хидроинженери има и в България, и в чужбина

В продължение на темата за седмицата на водата и участието на Университета по архитектура, строителство и геодезия в нея разговаряме с доц. д-р Борис Цанков, зам.-ректор на Хидротехническия факултет. Университетът е организатор на голяма част..

публикувано на 21.03.17 в 15:24

Инж. Иван Иванов: Логично е да намаляват инвестициите на "Софийска вода"

Интересна дискусия се провежда тази седмица в Университета за архитектура, строителство и геодезия за образованието и реализацията в България на специалисти във водния сектор. Оказва се, че човешкият фактор е изключително важен за доброто качество на..

публикувано на 21.03.17 в 14:55

Боян Рашев: Трън е една от общините с най-трагично развитие

В България има няколко стратегии по сектори за природните ресурси, обясни пред Радио София Боян Рашев , експерт по устойчиво развитие в "Денкщат". Основно това са добивната индустрия на полезни изкопаеми, селско и горско стопанство и туризъм, както и..

публикувано на 20.03.17 в 15:46
Патрик Смитьойс

Патрик Смитьойс: За бъдещето на природните ресурси в България трябва референдум

Хората смятат, че да си природозащитник, означава единствено да мислиш за природата. Но аз смятам, че това не трябва да спира развитието на хората, на страната. Вече няма никакъв диалог между хората със "зелени мисли" и другите, които искат да развиват..

публикувано на 20.03.17 в 15:42
Йордан Ефтимов

Йордан Ефтимов: Най-големият мит е, че 90-те години са "детството" на демокрацията

Културната среда в първите години на прехода в България - началото на 90-те години, може да бъде обект на дискусия, тъй като има достатъчно свидетели на тази ситуация и няколко различни рамки. Те, обаче, са по-скоро кулоарни, прокрадват се като една..

публикувано на 17.03.17 в 15:04