За сватбите и обичаите преди 60 години

Мария Късева е от онези жени, които срещнем ли по пътя си, трудно забравяме. Не само заради споделените истории, които решава да разкаже, а най-вече заради духа, който носи и се усеща като емоция във всяка една нейна дума. А казват, че който има силен дух, носи със себе си и песента. Песен, която споделя с жените от самодейната група към читалище" Съзнание" в Маринка.

 Селото отдавна е станало неин дом, въпреки че се ражда преди 75 години във Вършило. Там расте сред многолюдно семейство, скромно и бедно, разказва тя. Много се трудихме, изхранвахме се със земеделие. Още от дете работих заедно братята си и родителите ми, споделя още Мария.

 Тя завършва 7-ми клас и има огромно желание да учи. Но баща й не й позволява.Така се оказва в местното ТКЗС, където възнаграждението е 20 стотинки на ден. Толкова беше един хляб. Имахме животни, всичко вземаха.Ние ходихме да работим като спомагателни членове, работих наравно с жените.Стопанството даваше някои неща в натура,нямаше пари. Като сте по-голямо семейство, гледаш, че вече си излишна в  тази къща.

 Бях на 16 години, когато се ожених. Родителите ми нямаха нищо против, даже искаха да изляза от къщи. Тогава, който се женеше преди тази възраст, трябваше да ходи до Бургас, до съвета за разрешително. Аз вече имах годините през 1960 година. Мъжът ми Георги беше на 21, беше се уволнил. Той също беше от бедно семейство.Харесал мен. 

Мария не слага бяла рокля на сватбата, а автентична, такава, с каквато са се омъжвали жените на село. За това и за себе си казва, че е една от последните  омъжила се по старите обичаи.

Сватбата започваше от четвъртък на едната седмица и завършваше в неделя на следващата.Булката се подбулва вкъщи, на момъка роднините идват. Сутринта се прави меденица. Пекат се няколко хляба, мажат се с мед. Момите от рода се събират. Играят около тая меденица. Същото нещо се правеше и при момчето. Трахана се вареше.Който искаше от селото, можеше да вземе някакъв съд и да иде да яде трахана, да поздрави хората,които ще имат сватба. 

Всички обичаи спазват Мария и Георги.Жената не трябва да вдига булото през цялото време.Не трябва да говори с другите, може само с някои определени хора.

На младоженците им се налага  бързо да свикнат с новия живот, след 9 месеца  Мария става майка. Грижи се за дома и детето. След години се местят в своя къща в Маринка. Имат две дъщери, внуци и днес  обича да ги съветва как да постъпват, макар че  признава, че днешните младежи са много по-различни от младите преди. 

След 60 години брак, Мария  е убедена, че жената е тази, която сплотява семейството. Важни са обичта и уважението. Особено уважението. С големи отстъпки, от единия,  от другия се постига дълголетие, твърди тя. Това, на което е искала на научи и деца и внуци, е да гледат винаги семейството да бъде сплотено:

 Да не се карат, да се уважават, да си помагат, да не са завистливи, да не са  егоисти!

 Повече в звуковия файл: