Излезе от печат четвъртата книга от поредицата "Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от IV конкурс "Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета от цялата страна, на възраст от 5 до 16 години, с над 100 творби.
Събрахме 40 истории, родени от чистото, красиво и безгранично детско въображение. Тук ще публикуваме всички истории от сборника "Приказни истории с БНР Бургас".
Благодарим на всички участници за невероятните истории, за таланта и въображението!
Вече събираме истории за петото издание на "Приказни истории с БНР Бургас". Очакваме творбите до 02 април 2021 година - Деня на книгата.
РЕГЛАМЕНТ V КОНКУРС "СЪЗДАЙ КНИГА С БНР БУРГАС"
В конкурса „СЪЗДАЙ КНИГА С БНР БУРГАС“ могат да участват деца на възраст от 5 до 18 г.
Участието може да бъде индивидуално или групово.
Всеки участник, или авторски колектив може да участва с една история или сборник с истории, с приложени рисунки към тях.
Всяка творба трябва да съдържа информация за автора или авторите, възраст, учител, училище, телефон и e-mail за връзка;
Начало на конкурса: 16.09.2020 г.
Краен срок за подаване на творбите: 02.04.2021 г. – Ден на книгата.
Готовите творби и илюстрации се изпращат на адрес: Бургас, ул. “Филип Кутев” 2, за конкурса "Приказни истории с БНР Бургас" и задължително в електронен формат на e-mail: racheva@bnr.bg.
Най-интересните истории ще публикуваме в сайта и Фейсбук страницата на БНР Бургас, а аудио вариант на книгата можете да откриете в канала ни в YouTube.
Петият сборник „Приказни истории с БНР Бургас – 2021“ ще бъде готов на 15 септември, заедно с аудио-книга и ще подарим отново на библиотеките в училищата и детски отдел на библиотека „Пейо Яворов“.
Така всяка година ще обогатяваме детския фонд на библиотеките с нови, интересни, детски книжки, създадени от деца за деца.
За въпроси и информация относно конкурса:
Мариана Рачева, тел.: 0882 709 230, 056/ 894 006, e-mail: racheva@bnr.bg
Светът е изтръпнал, притихнал и ням хората свити, крият усмивките си, затворници на постъпките си от страх жадуват за слънце и за мечтите си. Пандемия, вирус-животът е спрял в окопи са превърнати къщите ни небето високо е, Земята в печал къде..
Л уната днес ми се разсърди зад облака нацупено се скри. Защо ли? Дали не я обидих, с моите объркани мечти. Нощем с нея обичам да говоря, да шепна думи в тишина, да потъваме в забрава, аз и тя, Луната предобра. Тих съдник ми е в лошите..
Ехтят великденски камбани блести окъпан храма в светлина нощта притихнала е, ясна небето – пълно със звезди. Народът с вяра в сърцата в ръцете му свещи горят и пази ги да не угаснат в нощта, изпълнена със мир. Христос Воскресе!-мълвят се..
Т ази сутрин се появи на бял свят едно яйце. На външен вид-съвсем обикновено, кокоше яйце, нищо по-различно от събратята си. Майка му го снесе в сеното, в двора на баба Райна и си замина по свои си дела-кокоши. Кое беше необикновеното ли? Още щом се..
И згря слънце и задуха топъл ветрец. Преспите по върха на планината започнаха да се топят. Прегърбена старица с посивели коси разговаряше с млада и красива жена. Лицето ѝ грееше като пролетно слънце. Косите ѝ бяха меки, като зелената пролетна трева...
Им ало едно време едно малко момиченце. То живеело в малко селце на име Горнобения, което се намирало високо в планината. За нея се грижели старите ѝ баба и дядо, тъй като родителите ѝ били отлетели високо в небето. Тя растяла щастлива и безгрижна,..
Имало едно време един тъжен програмист. Той бил богат, но не и щастлив. Родителите му били на небето, а жена му го напуснала, защото само работел, а бил стиснат и мрачен. Нямал приятели и никой не го канел на гости. Дори за последния Великден нямало..
В един малък и незабележителен град, който беше покрит от тъмнина и нещастие се беше настанил страха. Хората в него бяха изгубили всякаква надежда да си възвърнат отново щастието, безгрижието и добротата. Тези хора, живеейки настрани от огромния..
И мало едно време едно момиченце на име Стели. То се родило в едно обикновено семейство, в което царяло обич и разбирателство. От най-ранна възраст майка му го учила да помага на хората, попаднали в беда, да не подминава животинка, нуждаеща се от..
И мало едно училище някъде в света, което се казвало „42-ри меридиан“. Странно име, но още по-странни са учениците в него. Аз, разбира се, съм един от тях. Моят клас е доста щур, повечето деца изглеждат небрежно, някои имат по едно око, други са с..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
