Копия на две писма свързани с Васил Левски има в Историческия музей в Бургас

В рубриката ни до този момент ви разказахме за документи и снимки свързани с Левски и съхранени в Бургаския държавен архив. Съобщихме ви за химна посветен на Васил Левски, написан от композитора Георги Шагунов, за оригиналната снимка на Апостола,  за документи и снимки на негови сподвижници, както и за построяването на бюст паметника на Левски в Морската градина.

Днес ще ви отведем в Историческия музей в Бургас. Във фонда му има копия на две писма свързани с Васил Левски. Едното е част от кореспонденцията на Дякона, а другото е спомен от негов съвременник, написан след Освобождението. 

Първото писмо е на Левски, то е приложено към биографията му, съчинена от Стоян Заимов, която също се пази във фонда на музея. То е предназначено за Димитър Трайкович, комитетски деятел от София, който е заподозрян в предателски действия спрямо делото и е издал някои от комитетските дейци, разказва уредникът в историческата експозиция Иванка Делева:

"В него Левски изисква от самия Трайкович да даде пълни обяснения за онова, в което го обвиняват, за да бъдат казани нещата без посредници и да се разкрие истината. Ето част от думите на Апостола: „Баю.....Вие сте казале пред Пашата, какво в София съществувало Комитет, а именно показал си Даскалете. За такова предателство, ако и да са ми казали, но пак ни съм повярвал, за да не би биле излъгани. Ето: Днес секи българин са вика на работа да покаже родолюбието си, защото часът са определява за свободата, а до кои пределе дошла работата ни, неща да ви кажа, защото пред много наши лица, оставате съмнителни....“ Следва подпис „В. Л – ский“. Стилът и посланието на написаното абсолютно потвърждават водещия принцип в живота на Апостола – няма място за компромиси, когато си се захванал с велика задача като освобождението на цял народ!"

Другото писмо е написано на 8 май 1903 г., оригиналът на което е във фонда на РИМ-Плевен, обхваща пет ръкописни страници и е изпратено до председателя на Ученолюбивото дружество „В. Левски“ в гр. Карлово. Авторът му Панайот Попов споделя случка, преживяна заедно с Левски на път за Бургас през 1869 г.

"Накратко случката е следната: Левски пристига в Цариград, в Балкапан хан и търси П. Попов, който е писар, за да му съдейства за издаване на тезкере за пътуване до Бургас. Представя се за търговец. Документът е подготвен и двамата се качват на кораба. Левски е облечен в синя моряшка блуза, а в джобовете на панталона си е натъпкал кълчища. С наближаването на бургаската скеля, Карловецът застава до моряците, които се готвят да хвърлят котва, спуска се лодка за пътниците, които ще слизат на пристанището.  В лодката преоблеченият „моряк“ многократно загребва вода и си плиска лицето, след което го трие с кълчищата. Доближавайки брега той скача във водата и в създалата се суматоха успява да се скрие без да го види онбашията, проверяващ новопристигналите."

До момента не се е потвърдило от друг документ дали описаното отговаря на истината, особено датирането, още повече, че самият Попов се оправдава, че са изтекли повече от 33 години и е забравил датите, а написаното е „до колкото е останало в паметта му“.

Идвал ли е Левски в Бургас? – отговорът на този въпрос е Да!, но все още няма категорично доказателство за това. Дори този спомен да е един от многото подобни митологизирани разкази за Апостола, сигурно е, че той е слизал на бургаското пристанище и то неведнъж, придвижвайки се до Цариград и пътувайки из района на Лозенград и Одринска Тракия. 

Библиотеката на музея разполага също с книгата - „Първият биограф на Апостола”. Задълбочените изследвания на проф. дин Иван Стоянов от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и Ружа Симеонова, директор на научния архив на БАН, изясняват, че първата биография на Апостола е написана от Георги Кирков. Скромният, високообразован българин, пръв се досеща какво значение има познаването на делото и идеите на Васил Левски. Книгата му е отпечатаната през 1882 г., „Васил Левски (Дяконът) Черти от живота, деятелността и трагическата му кончина”, написана е почти две години по-рано от изданието на Захари Стоянов.  

Материалът е създаден по проект финансиран от Министерството на културата.