Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

“Трубадур”, драма в четири действия и осем картини от Джузепе Верди (съдържание)

Снимка: архив

Либрето: Салваторе Камарано по трагедията “Трубадурът” от Антонио Гарсиа Гутиерес.
Премиера: Рим, театър Аполо на 19 януари 1853 г.
Българска премиера: София, 20 януари 1914 г.

Действащи лица:
• Граф ди Луна – баритон
• Леонора, придворна дама – сопран
• Манрико, трубадур – тенор
• Азучена, циганка – мецосопран
• Ферандо, началник на стражата на графа – бас
• Инес, прислужница на Леонора – сопран
• Руиц, приятел на Манрико – тенор

Действието се развива в Биская и Арагон в началото на 15 век.

І действие
І картина
Пред замъка на граф Ди Луна. Наближава полунощ. Началникът на стражата Ферандо призовава войниците да бъдат бдителни. За да ги ободри, той разказва историята за бащата на граф Ди Луна “Di due figli vivea”. Графът имал двама сина. Една нощ стара циганка се промъкнала в замъка и омагьосала по-малкия. После я заловили и изгорили като вещица на клада. Дъщеря й се заклела да отмъсти на графа. Тя откраднала детето, а старият граф починал от мъка, щом открили в кладата детски кости. На смъртния си одър той заклел по-големия си син да отмъсти. Но до момента никой нищо не бил открил. Постепенно трагичната история се забравила, останало единствено поверието, че духът на старата вещица се превърнал в кукумявка, която започнала да тревожи хората от замъка.

ІІ картина
Пред замъка на Графинята на Саргастро. Леонора, очаква своя любим – трубадура Манрико. Тя открива пред своята вярна приятелка Инес тайната си любов към трубадура – “Tacea la notte... Di tale amor che dirsi”. Край замъка се появява граф Ди Луна. Той обича Леонора и идва да й разкрие чувствата си. Чува се песента на съперника “Deserto sulla terra”. Леонора радостно се втурва към графа, мислейки, че това е Манрико. В същия момент се появява и самият трубадур. В него Ди Луна разпознава своя политически противник – Манрико, предводител на възстанническата армия. Обезумял от ревност, граф Ди Луна настоява шпагата да разреши спора им. Двамата съперници се заклеват да се срещнат отново.

ІІ действие
ІІІ картина
Станът на циганите в планината. Те се готвят за новия ден “Vedi! Le fosche notturne spoglie De' cieli sveste l'immensa volta”. Около огъня са Азучена и синът й Манрико. Хипнотизирана от пламъците Азучена пее своято песен “Stride la vampa!”. Когато остават сами, Азучена разказва на Манрико, че бащата на граф Ди Луна е изгорил на клада нейната майка, а тя, за да му отмъсти, е откраднала детето му. Заради смъртта на майка си Азучена решава да изгори графското дете, но за свой ужас разбира, че в бързинате е хвърлила в огъня собствения си син “Condotta ell'era in ceppi”. Манрико е смутен. “Не съм ли твой син? Кой съм тогава?” Азучена бърза да разсее смущението му. “Mal reggendo all'aspro assalto, Ei già tocco il suolo avea”. Вестител донася писмо на Манрико, в което му съобщават, че Леонора, решила, че Манрико е убит на дуел с графа, е решила да постъпи в манастир. Манрико бърза да предпази любимата си от съдбоносното решение.

ІV картина
Пред манастира. Граф Ди Луна също е дошъл да отвлече Леонора. “Tutto è deserto, Il balen del suo sorriso Per me ora fatale.” Започва църковната церемония. Леонора се отправя към олтаря заедно с монахините. Графът й препречва пътя. Неочаквано идва Манрико и отвежда със себе си младата жена.

ІІІ действие
V картина
Войниците на граф Ди Луна са обградили крепостта Кастелор, където са се приютили Леонора и Манрико. Графът се готви в зори да атакува крепостта “In braccio al mio rival!” Войниците на Ди Луна и Ферандо залавят Азучена, която се навърта около лагера и обяснява, че търси сина си. “D'una zingara è costume... Giorni poveri vivea, Pur contenta del mio stato”. Ферандо разпознава, че това е дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат, за да намери сина си Манрико. Така граф Ди Луна, като разбира, че тя не само е похитителката на брат му, но и майка на Манрико. Присъдата е една – смърт. “Deh, rallentate, o barbari, Le acerbe mie ritorte...”

VІ картина
В крепостта Кастелор Леонора и Манрико, най-после заедно са щастливи. “Ah, sì ben mio”. Но обсадата на граф Ди Луна помрачава тяхната радост. Руиц съобщава на Манрико, че войниците на графа се готвят да хвърлят на кладата заловената от тях циганка. Манрико открива на Леонора, че тази циганка е неговата майка. Той вдига на крак своите воини, за да спаси Азучена “Di quella pira”.

ІV действие
VІІ картина
Пред затвора. Войската на Манрико е разбита. Манрико и Азучина са пленени. Съпроводена от Руиц, Леонора идва да спаси своя любим “Timor di me?... sicura, Presta è la mia difesa. D'amor sull'ali rosee... Tu vedrai che amore in terra... Ah, che la morte ognora”. Доволен от това че е заловил съперника си и вещицата, изгорила брат му Графът страда за любовта на Леонора. Тя се изправя пред него и го моли да пощади трубадура, като в замяна тя обещава да стане негова жена. Ди Луна отменя заповедта си и разрешава на Леонора да се срещне за последен път с Манрико. “Vivrà!... contende il giubilo I detti a me, Signore...”. Но преди да влезе в кулата на затвора, без да разбере Ди Луна, тя поглъща отровата, скрита в пръстена й.

VІІІ картина
В затвора Азучена и Манрико очакват смъртта си. Мъката е помрачила разума на циганката. Само нежността на Манрико и спомена за свободните дни й помагат да затвори за малко очи “Ai nostri monti ritorneremo L'antica pacе ivi godremo...” Неочаквано вратата на килията се отваря и влиза Леонора. Тя съобщава на своя любим, че е спасен. Моли го да бяга, но Манрико не иска да напусне килията без нея. Той обвинява Леонора в измяна, но като вижда, че силите я напускат, разбира жестоката истина “Prima che d'altri vivere Io volli tua morir!...” Влезлият граф съзира мъртвата Леонора и заповядва да хвърлят Манрико на кладата. Пробудена от гласа на Манрико, Азучена се опитва да спре екзекуцията, но вече е късно. Граф Ди Луна тържествено и сочи кладата, но с ужас разбира, че току що е погубил родния си брат. “Egli era tuo fratello!... Sei vendicata, o madre!” – “Това беше брат ти! Най-сетне отмъстих майко!”

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Vanity Productions

„Понякога собствената ти глава е най-големият враг“ – интервю с Кристиан Стадсгард

Vanity Productions е псевдонимът, под който ще откриете ембиънт музиката на Кристиан Стадсгард, съосновател на датския лейбъл за електронна музика Posh Isiolation и член на Damien Dubrovnik (с Локе Рабек) и The Empire Line (с Айзък Хансен и Йонас Рьонберг). Ако всичко върви по план, на 19 юни Vanity Productions ще изсвири своя първи концерт в София..

публикувано на 12.06.21 в 11:15

Из архивите на Метрополитън опера: „Роберто Деверьо“ от Гаетано Доницети

Метрополитън опера отваря архивите си за Еврорадио. Спектакълът, който ще имате възможността да проследите на 12 юни от 20 часа, е от 16 април 2016 г. Съставите на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини. В ролите: Сондра Радвановски (Елизабет Първа, кралица на Англия), Елина Гаранча (Сара, херцогиня Нотингам), Матю Поленцани (Роберто Деверьо, граф Есекс),..

публикувано на 12.06.21 в 09:55

Опера в Летния театър

На 11 юни започва 12-ото издание на летния фестивал „Опера в Летния театър“ във Варна, като някои от предложените събития са част и от Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Представленията са общо двадесет и едно – седем са премиери. Отново в програмата ще има опера, оперета, мюзикъл, балет и концерти. Първото събитие е посветено..

публикувано на 10.06.21 в 18:10
Абисал Гергиев (вляво) и Заурбек Гугкаев

Синът и племенникът на Валерий Гергиев излизат на сцената на зала "България"

На 10 юни столичната публика може да види заедно двама музиканти от най-близкото обкръжение на знаменития руски диригент. Това са големият му син Абисал Гергиев и племенникът му Заурбек Гугкаев.  21-годишният Абисал е пианист, все още студент в Бостънската консерватория. Дебютира на професионалната сцена през 2016 под диригентството на баща си и..

обновено на 10.06.21 в 16:02

Фолклор, приказка, фантазия: „Детето и чудесата“ от Морис Равел

Трябва да се върнем далеч назад, в романтизма, където да потърсим връзката на тази опера с фолклора. Тогава, когато приказката, народната песен, народните умотворения са култ, етична и естетическа мярка за съвършенство. Времената на Братя Грим, Вилхелм Хауф, Арним и Брентано, Андерсен, на десетки разказвачи и преразказвачи на народни приказки не са..

публикувано на 10.06.21 в 09:05