Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Трубадур”, драма в четири действия и осем картини от Джузепе Верди (съдържание)

Снимка: архив

Либрето: Салваторе Камарано по трагедията “Трубадурът” от Антонио Гарсиа Гутиерес.
Премиера: Рим, театър Аполо на 19 януари 1853 г.
Българска премиера: София, 20 януари 1914 г.

Действащи лица:
• Граф ди Луна – баритон
• Леонора, придворна дама – сопран
• Манрико, трубадур – тенор
• Азучена, циганка – мецосопран
• Ферандо, началник на стражата на графа – бас
• Инес, прислужница на Леонора – сопран
• Руиц, приятел на Манрико – тенор

Действието се развива в Биская и Арагон в началото на 15 век.

І действие
І картина
Пред замъка на граф Ди Луна. Наближава полунощ. Началникът на стражата Ферандо призовава войниците да бъдат бдителни. За да ги ободри, той разказва историята за бащата на граф Ди Луна “Di due figli vivea”. Графът имал двама сина. Една нощ стара циганка се промъкнала в замъка и омагьосала по-малкия. После я заловили и изгорили като вещица на клада. Дъщеря й се заклела да отмъсти на графа. Тя откраднала детето, а старият граф починал от мъка, щом открили в кладата детски кости. На смъртния си одър той заклел по-големия си син да отмъсти. Но до момента никой нищо не бил открил. Постепенно трагичната история се забравила, останало единствено поверието, че духът на старата вещица се превърнал в кукумявка, която започнала да тревожи хората от замъка.

ІІ картина
Пред замъка на Графинята на Саргастро. Леонора, очаква своя любим – трубадура Манрико. Тя открива пред своята вярна приятелка Инес тайната си любов към трубадура – “Tacea la notte... Di tale amor che dirsi”. Край замъка се появява граф Ди Луна. Той обича Леонора и идва да й разкрие чувствата си. Чува се песента на съперника “Deserto sulla terra”. Леонора радостно се втурва към графа, мислейки, че това е Манрико. В същия момент се появява и самият трубадур. В него Ди Луна разпознава своя политически противник – Манрико, предводител на възстанническата армия. Обезумял от ревност, граф Ди Луна настоява шпагата да разреши спора им. Двамата съперници се заклеват да се срещнат отново.

ІІ действие
ІІІ картина
Станът на циганите в планината. Те се готвят за новия ден “Vedi! Le fosche notturne spoglie De' cieli sveste l'immensa volta”. Около огъня са Азучена и синът й Манрико. Хипнотизирана от пламъците Азучена пее своято песен “Stride la vampa!”. Когато остават сами, Азучена разказва на Манрико, че бащата на граф Ди Луна е изгорил на клада нейната майка, а тя, за да му отмъсти, е откраднала детето му. Заради смъртта на майка си Азучена решава да изгори графското дете, но за свой ужас разбира, че в бързинате е хвърлила в огъня собствения си син “Condotta ell'era in ceppi”. Манрико е смутен. “Не съм ли твой син? Кой съм тогава?” Азучена бърза да разсее смущението му. “Mal reggendo all'aspro assalto, Ei già tocco il suolo avea”. Вестител донася писмо на Манрико, в което му съобщават, че Леонора, решила, че Манрико е убит на дуел с графа, е решила да постъпи в манастир. Манрико бърза да предпази любимата си от съдбоносното решение.

ІV картина
Пред манастира. Граф Ди Луна също е дошъл да отвлече Леонора. “Tutto è deserto, Il balen del suo sorriso Per me ora fatale.” Започва църковната церемония. Леонора се отправя към олтаря заедно с монахините. Графът й препречва пътя. Неочаквано идва Манрико и отвежда със себе си младата жена.

ІІІ действие
V картина
Войниците на граф Ди Луна са обградили крепостта Кастелор, където са се приютили Леонора и Манрико. Графът се готви в зори да атакува крепостта “In braccio al mio rival!” Войниците на Ди Луна и Ферандо залавят Азучена, която се навърта около лагера и обяснява, че търси сина си. “D'una zingara è costume... Giorni poveri vivea, Pur contenta del mio stato”. Ферандо разпознава, че това е дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат, за да намери сина си Манрико. Така граф Ди Луна, като разбира, че тя не само е похитителката на брат му, но и майка на Манрико. Присъдата е една – смърт. “Deh, rallentate, o barbari, Le acerbe mie ritorte...”

VІ картина
В крепостта Кастелор Леонора и Манрико, най-после заедно са щастливи. “Ah, sì ben mio”. Но обсадата на граф Ди Луна помрачава тяхната радост. Руиц съобщава на Манрико, че войниците на графа се готвят да хвърлят на кладата заловената от тях циганка. Манрико открива на Леонора, че тази циганка е неговата майка. Той вдига на крак своите воини, за да спаси Азучена “Di quella pira”.

ІV действие
VІІ картина
Пред затвора. Войската на Манрико е разбита. Манрико и Азучина са пленени. Съпроводена от Руиц, Леонора идва да спаси своя любим “Timor di me?... sicura, Presta è la mia difesa. D'amor sull'ali rosee... Tu vedrai che amore in terra... Ah, che la morte ognora”. Доволен от това че е заловил съперника си и вещицата, изгорила брат му Графът страда за любовта на Леонора. Тя се изправя пред него и го моли да пощади трубадура, като в замяна тя обещава да стане негова жена. Ди Луна отменя заповедта си и разрешава на Леонора да се срещне за последен път с Манрико. “Vivrà!... contende il giubilo I detti a me, Signore...”. Но преди да влезе в кулата на затвора, без да разбере Ди Луна, тя поглъща отровата, скрита в пръстена й.

VІІІ картина
В затвора Азучена и Манрико очакват смъртта си. Мъката е помрачила разума на циганката. Само нежността на Манрико и спомена за свободните дни й помагат да затвори за малко очи “Ai nostri monti ritorneremo L'antica pacе ivi godremo...” Неочаквано вратата на килията се отваря и влиза Леонора. Тя съобщава на своя любим, че е спасен. Моли го да бяга, но Манрико не иска да напусне килията без нея. Той обвинява Леонора в измяна, но като вижда, че силите я напускат, разбира жестоката истина “Prima che d'altri vivere Io volli tua morir!...” Влезлият граф съзира мъртвата Леонора и заповядва да хвърлят Манрико на кладата. Пробудена от гласа на Манрико, Азучена се опитва да спре екзекуцията, но вече е късно. Граф Ди Луна тържествено и сочи кладата, но с ужас разбира, че току що е погубил родния си брат. “Egli era tuo fratello!... Sei vendicata, o madre!” – “Това беше брат ти! Най-сетне отмъстих майко!”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50