Всеки вторник през януари в радиоенциклопедия: поредицата „Празнично за Радиото”

26 януари
Емблематични радиозаглавия
Отново звучат популярни радиогласове, музикални сигнали на предавания, превърнали се в знакови за своето време. По тях сравняваме как се е променяла с годините радиореалността - нейните „герои”, теми, сюжети, език и начин на общуване - в студиото, и със слушателите. Сравняваме как се развиват радиопрограмите през годините. Проследяваме как се стига до днешния облик и звучене на двете 24-часови програми „Христо Ботев” и „Хоризонт”.
Избираме емблематично предаване и от все още новото Радио София. Пробягваме и през предишни юбилеи, годишнини и празници на Радиото, споделени в ефира със слушателите.
На бърз ход превъртаме ленти, запазили в „Златния фонд” спомени от различни „радио-епохи” в 75-годишната история на „Старата къща”.
Предаването е още една възможност и за слушателите от различни поколения да се върнат към своите спомени за Радиото в техния живот.

19 януари
Българската култура в Радиото: музика и слово
Радиото възниква като културна институция. От времето на създателя си, Сирак Скитник, е духовното средище на творците на българската музика и слово. Много са премиерите, състояли се тъкмо в ефира. Радиото има дарбата да привлича, но и да твори, да създава културен продукт. Първите радиосъстави за джаз, народна и класическа музика, първите детски оперети, радиотеатър - това е началото. По онова време е създадена фонотеката и нототеката, съхраняваща партитурите на самите автори. И тогава Радиото е продуцент - поръчва музиката, без - платно, разбира се. Каква по-голяма награда от това, да чуеш творбата си по Радиото!
При всички превратности на времето, моделът, създаден от Сирак Скитник, продължава да се развива. Начело на Радиото отново са елитни имена на националната ни култура - ръководят го и творят. Богомил Райнов пак пише стиховете си, разказва приказки за деца и възрастни. Леда Милева създава най-известната детска песничка.
И тъй като Радиото никога не спира, усещането за време е друго. Не остаряват нито гласовете на Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Катя Пасакалева. Нито музиката на Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов... Такъв е животът на непреходното. А Радиото е негов храм.

12 януари
От къде „тръгват” гласовете на БНР
Какво се е променило за 75 години развитие? Влизаме в днешните студия на Българското национално радио на известния адрес бул. „Драган Цанков” 4. Отбиваме се в студия, откъдето се излъчват предавания „на живо”, правят се записи и се излъчват концерти. Как съвременните технически възможности (цифрова техника, мобилни връзки, радиоколи) са променили радиопрограмите? Какви спомени са запазени за началото в „Златния фонд” на БНР – за появата на радиото, първото приспособено радиостудио на софийската улица „Московска”, първите говорители и програми.
Разкриваме откъде предава сега кореспондентът на БНР в Брюксел. Припомняме как се появи най-новата РРС, Видин и най-старата РРС, Варна. Отбиваме се и на уеб адреса на БНР.

5 януари
Радиохроника на обществените промени
Каква следа оставя житието на България в паметта на Радиото през 75-годишната му история: представяме значими личности и събития, съхранени като звук в „Златния фонд” – от годините на Втората световна война до приемането на страната ни в Европейския съюз.