140 години от рождението на Франц Лехар – „виенския космополит”

публикувано на 28.04.10 в 08:22

\r\nПаметникът на Франц Лехар в родното му място - днешния град Комарно в Словакия

Снимка: Архив

Поредното музикално-галактическо пътешествие на нашия „Звезден експрес” е с посока Франц (или по-точно Ференц) Лехар.
Определян като най-сложното и най-странното явление в историята на оперетата, здраво свързан с нейното минало и настояще и в същото време без преки предшественици, нито преки наследници. Но без съмнение - звезда от първа величина! Съвсем красноречива е фразата на съвременниците на композитора: „Има три вида театралнодраматична музика – опера, оперета и Лехар”.
Роден е в някогашната Австро-Унгария на 30 април 1870 година в Комаром, днес Комарно в Словакия. Син е на унгарски военен капелмайстор и в детството си често се мести с родителите си – от Пресбург в Карлсбург, от Будапеща в Прага, от Виена в Сараево. Едва петгодишен вече свири на цигулка и пиано. Като ученик в будапещенската гимназия пише първите си композиции. На 12 постъпва в Парижката консерватория и след 6 години я завършва. Негов вдъхновител и учител е Антонин Дворжак с характерните славянска чувствителност и мелодика. Но основата при Лехар е унгарският темперамент. Франц продължава семейната традиция и също става военен капелмайстор. Урежда вечери на камерната музика, преподава пеене и цигулка и пише маршове, валсове и песни. Обикаля цялата страна, но целта му е Виена. Само там може да си създаде име.
30 декември 1905 година - големият успех за композитора с оперетата “Веселата вдовица”. Либретото е на Виктор Леон и Лео Щайн по комедията на Анри Мейяк “Аташе при посолството”. Зад гърба на Лехар остава периодът на несполуки и краткотрайни успехи в музикално-сценичния жанр. Все пак, още тогава критиката отбелязва, че творбата умело съчетава “виенската звучност и веселост на музикалните багри със славянската мечтателна лирика”. И най-важното: Лехар вече набелязва и проправя своя път към световната слава. Защото е усетил и проявил твореца в себе си.
“С “Веселата вдовица” аз намерих своя стил, към който се стремях в предишните си произведения – пише след време самият Лехар. - Направлението в съвременната оперета зависи от духа на времето, от публиката и всички промени в обществените отношения. Мисля, че шеговитата оперета не представлява интерес за днешната публика… Автор на музикални комедии не мога да бъда никога. Аз не виждам предназначението на оперетата в осмиване на всичко прекрасно и възвишено… Моята цел е да облагородя жанра. Зрителят трябва да преживява, да се вълнува, а не да гледа и слуша откровени глупости…” – думи на една звезда от началото на ХХ век, които и днес звучат все тъй актуално.

петък, 30 април, от 14.00 часа

По публикацията работи: Даниела Найденова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

140 години от рождението на Франц Лехар – „виенския космополит”

Щефан Владар пред БНР: Най-важен в музиката е езикът

Пътеводната звезда на певицата Леонора Илиева в операта

Музика от Брамс в бутиков концерт с история в София

Възстановената Missa Scaramella

Самочувствие на сцената с оперния певец Окан Сипахиолу

Имунната система през есента: Как да се подготвим за грипния сезон?

Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато

За рака на маточната шийка и имунизацията срещу човешкия папилома вирус

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР