Доживяхме, така да се каже - трябваше цяло едно поколение да отрасне с албумите на ливърпулската (понастоящем) шесторка Anathema, за да можем да ги чуем най-после и в България. Заветната дата е 20 ноември, събота, от 20.00 часа, а мястото, както вече се потвърди - зала „България”. За концерт на Anathema в България многократно се е говорило - най-често сред десетките ни сънародници, ходили да ги слушат в Солун (където те често свирят). Китаристът на групата Дани Кавана дори дойде у нас на два пъти с по-камерни свои проекти. Пролетта, ако си спомняте, концертът на Anathema в София падна поради неизпълнение на договора от страна на българския промоутър (българска му работа!), но сега организацията е наистина в сигурни и професионални ръце и музикантите от бандата са обещали д-ъ-ъ-ъ-ъ-лъг концерт за българските си фенове.
Anathema излизат на голямата сцена в началото на 90-те, първоначално като дуум-метъл група, но за сериозните почитатели на творчеството им година първа от истинското им летоброене е ’96-а, когато излиза албумът Eternity. В следващите им студийни шедьоври – Alternative 4 (1998), Judgement (1999), A Fine Day To Exit (2001) и Natural Disaster (2003), както и в многобройните им концерти във всякакви варианти, включително и двамата братя Кавана - Дани и Винсънт - в трио с челист, в страничните проекти на Дани, който дори напуска за около година групата, създавайки заедно с Дънкан Патерсън Antimatter, бандата създава цяла уникална музикална вселена - и аура - около себе си. Вселена, забираща по допирателната различни влияния и препратки към творчеството на Pink Floyd (на Гилмор, слава богу, не на Уотърс), Ник Дрейк, Рой Харпър (чиято песен Hope е много важен епизод от албума Eternity), Radiohead, че дори и Арво Пярт, ако щете. Концертът им в София е част от голямо европейско турне, представящо албума, който очаквахме цели седем години - We’re Here Because We’re Here. Ден преди шоуто в зала „България” ви представяме харизматичния фронтмен на Anathema Винсънт - в специално интервю за „Аларма”.
Можем ли да започнем с метафизичния въпрос как се ражда музиката ви или предпочиташ да оставим тайнството тайнство?
Това, което мога да кажа, е че във всичките си албуми сме много искрени. Особено последните. В началото залагахме повече на поетичността, но с времето стигнахме до такъв етап, на който най-важна остава не поезията, а откровеността. Но това си е съвсем естествено - когато си откровен, самият ти живот е по-лек, чувстваш се повече себе си. Тоест, не се опитваме да създаваме фикции с музиката си, а всичко е много истинско… Смятам също, че между различните ни албуми има една наистина добра прогресия. Те са си доста различни един от друг, което може да е и хубаво, и лошо - в зависимост от това как ще ги приемат хората. Защото хората понякога наистина не знаят как да приемат даден наш следващ албум. Много по-лесно е, ако някоя група налучка или постигне дадено звучене, с което да отговори на очакванията на публиката. Но и в такива случаи не можеш да си позволиш повече от три албума, без да станеш досаден. Мисля, че всяка банда, всеки музикант трябва по-скоро да тласка себе си напред, към нови предизвикателства. Поне аз вярвам, че е така…
Бил съм на ваш концерт - убийствено добър концерт в Солун в края на 2008 година - и едно от нещата, които лично на мен ми направиха впечатление, е колко естествено песните от различните ви албуми комуникират помежду си на сцената. Защото и Alternative 4, и Eternity, и Fine Day To Exit, и останалите са си един вид… романи, а не сборници от разкази (или песни), един вид цялостни пълнометражни филми, които всеки от нас, феновете на Anathema малко или повече е свикнал да „гледа” у дома си от началото до края - „в компанията на собствената си личност”, както казваше един голям поет…
Концертът е съвсем различна история. В него има живот, движение, енергия. Какво от това, че Джон, барабанистът ни, може да контролира темпото (ха-ха, извинявай, Джон…) - на концерт това вече сякаш не са същите песни; концертът съживява музиката… Улавял съм се, че като слушам студийните ни записи, често си казвам, че нещо не е наред с тях – толкова са бавни някак си. Всъщност, не слушам албумите на Anathema, нито пък гледам видеозаписите ни – идват ми малко в повече. Мисля, че Боб Дилън го е формулирал най-добре – като да погледнеш в огледалото и да видиш отражението си замразено. Той самият също, доколкото знам, не слуша албумите си – просто създава песните си и продължава нататък…
Може би ти е доста досадно да те питат за „смяната в звученето” на Anathema от ’96-а насам. Но като си говорим, няма как да не намесим личното ти отношение - твоето и на другите от групата – по темата за шума и тишината…
Слоевете в музиката са много. Лично аз обичам да експериментирам с неща, които са нови за мен. Творческият процес не опира само да измислянето на песните, но и до самото им създаване след това. Разбира се, мелодията е на първо място, после идва и текстът - много е лесно да измислиш дадена песен и да я изсвириш дори на един единствен инструмент и тя да звучи завършена. Но това няма да съм аз, просто не ги чувствам така нещата. В Anathema обичаме да експериментираме с различните пластове и честоти на звука, като обогатяваме първоначалната идея за песента. Аз самият имам в главата си и слушам доста странни, атонални и направо изродски музики, и макар още да не сме го правили „в прав текст” досега, много често си мисля, че мелодичната страна на Anathema много добре би си паснала с тях, като двете страни на едно и също нещо.
В България идвате за пръв път, най-накрая!, но Балканите и Източна Европа съвсем не са непозната територия за вас – особено ако говорим за Гърция и Полша…
Да, в Гърция дори бяхме страшно дълго време в Топ 5 класацията на най-слушаните албуми, когато излезе Alternative 4. Като оставим настрана факта, че тук е люлката на световната философия и че самото ни име е на техния език, смятам че в Гърция и на Балканите си имаме много вярна публика и защото хората са настроени по-екзистенциално, на вълната на нашата музика, ако може така да се каже… Солун и Атина, например, са много различни от Ливърпул - градове, в които има хора, дървета, коли, въздух, който хората да дишат… шегувам се. Но фактът, че в родния ни Ливърпул не сме свирили от 12 години, а и че когато свирим във Великобритания рядко имаме толкова отдадена и многобройна публика, колкото в Гърция или в Полша, също може би означава нещо. Вече знаем, че и България е една от тези страни, където имаме много вярна и отдадена публика и с нетърпение очакваме да се срещнем с нея.
(Интервюто е публикувано и в сп. „Паралели”)
Новите технологии промениха киноиндустрията. Изкуственият интелект е следващото ниво от развитието на седмото изкуство. Той ще трансформира киното, като вдигне летвата много високо в качествено отношение. Кинокритикът Зорница Аспарухова коментира, че цифровизацията взема превес над класическата технология, най-вече заради комерсиализацията. Влагат..
"Дни на индийската култура" ще бъдат закрити в София на 16 август, съобщават от индийското посолство у нас, цитирани от БТА. На лятната сцена в Борисовата градина ще гостува танцова трупа от Индийския съвет за културни отношения. "Трупата, ръководена от Арупа Лахири , е специализирана в индийския класически танц от Южна Индия –..
Ново издание на книгата "Борбата за един световен град 1907-1917" на журналиста Стефан Александров Янчулев излиза за първи път след първото ѝ публикуване през 1945 година. Книгата е носила печат, че е забраненa от Комисията по контрола на печата от 1945 до 1990 година , съобщава управителят на издателство "Гута-Н" Николай Колев пред БТА. Той..
Мюзикълът "Фантомът на операта" идва в България за втори път с девет нови представления. Спектаклите са от 29 август до 5 септември в зала 1 на НДК . Това са финални представления на българска сцена . Екипът няма да се върне трети път у нас. Той продължава турнето си по световните сцени. Надим Нааман в ролята на "Фантома" споделя:..
"Църквицата" – така Дафинка Станоева нарича средновековната църква "Св. Николай Чудотворец" , с чиято реставрация и грижа се е заела през последните няколко години. В "Нашият ден" пазителката на ключа към малката църква с над 500-годишна история в с. Долни Раковец разказва за нелекия процес на реставрация, както и за предстоящия празник..
В "Часът на етиката", рубрика на предаването "Време за наука" беше обсъден скандалът, който избухна на Олимпийските игри, когато алжирската боксьорка..
Стартира кампанията "681 Причини", която ще се проведе през месеците август и септември, с цел да насърчи местните жители и туристи да открият културното..
Десетото юбилейно издание на образователната кампания "Зелени библиотеки" , организирано от Столичната библиотека, има за цел да насърчи четенето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg