Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тук са, защото са тук: Концертът на Anathema се мести в зала „България”!

На снимката: Винсънт Кавана, Anathema, Солун, декември 2008 г.
Снимка: Цветан Цветанов

Доживяхме, така да се каже - трябваше цяло едно поколение да отрасне с албумите на ливърпулската (понастоящем) шесторка Anathema, за да можем да ги чуем най-после и в България. Заветната дата е 20 ноември, събота, от 20.00 часа, а мястото, както вече се потвърди - зала „България”. За концерт на Anathema в България многократно се е говорило - най-често сред десетките ни сънародници, ходили да ги слушат в Солун (където те често свирят). Китаристът на групата Дани Кавана дори дойде у нас на два пъти с по-камерни свои проекти. Пролетта, ако си спомняте, концертът на Anathema в София падна поради неизпълнение на договора от страна на българския промоутър (българска му работа!), но сега организацията е наистина в сигурни и професионални ръце и музикантите от бандата са обещали д-ъ-ъ-ъ-ъ-лъг концерт за българските си фенове.
Anathema излизат на голямата сцена в началото на 90-те, първоначално като дуум-метъл група, но за сериозните почитатели на творчеството им година първа от истинското им летоброене е ’96-а, когато излиза албумът Eternity. В следващите им студийни шедьоври – Alternative 4 (1998), Judgement (1999), A Fine Day To Exit (2001) и Natural Disaster (2003), както и в многобройните им концерти във всякакви варианти, включително и двамата братя Кавана - Дани и Винсънт - в трио с челист, в страничните проекти на Дани, който дори напуска за около година групата, създавайки заедно с Дънкан Патерсън Antimatter, бандата създава цяла уникална музикална вселена - и аура - около себе си. Вселена, забираща по допирателната различни влияния и препратки към творчеството на Pink Floyd (на Гилмор, слава богу, не на Уотърс), Ник Дрейк, Рой Харпър (чиято песен Hope е много важен епизод от албума Eternity), Radiohead, че дори и Арво Пярт, ако щете. Концертът им в София е част от голямо европейско турне, представящо албума, който очаквахме цели седем години - We’re Here Because We’re Here. Ден преди шоуто в зала „България” ви представяме харизматичния фронтмен на Anathema Винсънт - в специално интервю за „Аларма”.

Можем ли да започнем с метафизичния  въпрос как се ражда музиката ви или предпочиташ да оставим тайнството тайнство?
Това, което мога да кажа, е че във всичките си албуми сме много искрени. Особено последните. В началото залагахме повече на поетичността, но с времето стигнахме до такъв етап, на който най-важна остава не поезията, а откровеността. Но това си е съвсем естествено - когато си откровен, самият ти живот е по-лек, чувстваш се повече себе си. Тоест, не се опитваме да създаваме фикции с музиката си, а всичко е много истинско… Смятам също, че между различните ни албуми има една наистина добра прогресия. Те са си доста различни един от друг, което може да е и хубаво, и лошо - в зависимост от това как ще ги приемат хората. Защото хората понякога наистина не знаят как да приемат даден наш следващ албум. Много по-лесно е, ако някоя група налучка или постигне дадено звучене, с което да отговори на очакванията на публиката. Но и в такива случаи не можеш да си позволиш повече от три албума, без да станеш досаден. Мисля, че всяка банда, всеки музикант трябва по-скоро да тласка себе си напред, към нови предизвикателства. Поне аз вярвам, че е така…
Бил съм на ваш концерт - убийствено добър концерт в Солун в края на 2008 година - и едно от нещата, които лично на мен ми направиха впечатление, е колко естествено песните от различните ви албуми комуникират помежду си на сцената. Защото и Alternative 4, и Eternity, и Fine Day To Exit, и останалите са си един вид… романи, а не сборници от разкази (или песни), един вид цялостни пълнометражни филми, които всеки от нас, феновете на Anathema малко или повече е свикнал да „гледа” у дома си от началото до края - „в компанията на собствената си личност”, както казваше един голям поет…
Концертът е съвсем различна история. В него има живот, движение, енергия. Какво от това, че Джон, барабанистът ни, може да контролира темпото (ха-ха, извинявай, Джон…) - на концерт това вече сякаш не са същите песни; концертът съживява музиката… Улавял съм се, че като слушам студийните ни записи, често си казвам, че нещо не е наред с тях – толкова са бавни някак си. Всъщност, не слушам албумите на Anathema, нито пък гледам видеозаписите ни – идват ми малко в повече. Мисля, че Боб Дилън го е формулирал най-добре – като да погледнеш в огледалото и да видиш отражението си замразено. Той самият също, доколкото знам, не слуша албумите си – просто създава песните си и продължава нататък…
Може би ти е доста досадно да те питат за „смяната в звученето” на Anathema от ’96-а насам. Но като си говорим, няма как да не намесим личното ти отношение - твоето и на другите от групата – по темата за шума и тишината…
Слоевете в музиката са много. Лично аз обичам да експериментирам с неща, които са нови за мен. Творческият процес не опира само да измислянето на песните, но и до самото им създаване след това. Разбира се, мелодията е на първо място, после идва и текстът - много е лесно да измислиш дадена песен и да я изсвириш дори на един единствен инструмент и тя да звучи завършена. Но това няма да съм аз, просто не ги чувствам така нещата. В Anathema обичаме да експериментираме с различните пластове и честоти на звука, като обогатяваме първоначалната идея за песента. Аз самият имам в главата си и слушам доста странни, атонални и направо изродски музики, и макар още да не сме го правили „в прав текст” досега, много често си мисля, че мелодичната страна на Anathema много добре би си паснала с тях, като двете страни на едно и също нещо.
В България идвате за пръв път, най-накрая!, но Балканите и Източна Европа съвсем не са непозната територия за вас – особено ако говорим за Гърция и Полша…
Да, в Гърция дори бяхме страшно дълго време в Топ 5 класацията на най-слушаните албуми, когато излезе Alternative 4. Като оставим настрана факта, че тук е люлката на световната философия и че самото ни име е на техния език, смятам че в Гърция и на Балканите си имаме много вярна публика и защото хората са настроени по-екзистенциално, на вълната на нашата музика, ако може така да се каже… Солун и Атина, например, са много различни от Ливърпул - градове, в които има хора, дървета, коли, въздух, който хората да дишат… шегувам се. Но фактът, че в родния ни Ливърпул не сме свирили от 12 години, а и че когато свирим във Великобритания рядко имаме толкова отдадена и многобройна публика, колкото в Гърция или в Полша, също може би означава нещо. Вече знаем, че и България е една от тези страни, където имаме много вярна и отдадена публика и с нетърпение очакваме да се срещнем с нея.

(Интервюто е публикувано и в сп. „Паралели”)

По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуственият интелект в киноиндустрията

Новите технологии промениха киноиндустрията. Изкуственият интелект е следващото ниво от развитието на седмото изкуство. Той ще трансформира киното, като вдигне летвата много високо в качествено отношение. Кинокритикът Зорница Аспарухова коментира, че цифровизацията взема превес над класическата технология, най-вече заради комерсиализацията. Влагат..

обновено на 14.08.24 в 16:38
Индийски танцьори представят класически танци в София, снимка: организаторите

Индийски танцьори представят класически танци в София

"Дни на индийската култура"  ще бъдат закрити в София на 16 август, съобщават от индийското посолство у нас, цитирани от БТА. На лятната сцена в Борисовата градина ще гостува танцова трупа от Индийския съвет за културни отношения. "Трупата, ръководена от  Арупа Лахири , е специализирана в индийския класически танц от Южна Индия –..

публикувано на 14.08.24 в 12:42

"Борбата за един световен град" с ново издание след повече от 70 години

Ново издание на книгата "Борбата за един световен град 1907-1917" на журналиста Стефан Александров Янчулев излиза за първи път след първото ѝ публикуване през 1945 година. Книгата е носила печат, че е забраненa от Комисията по контрола на печата от 1945 до 1990 година , съобщава управителят на издателство "Гута-Н" Николай Колев пред БТА. Той..

публикувано на 14.08.24 в 12:12

"Фантомът на операта" – за последен път на българска сцена!

Мюзикълът "Фантомът на операта" идва в България за втори път с девет нови представления. Спектаклите са от 29 август до 5 септември в зала 1 на НДК . Това са финални представления на българска сцена . Екипът няма да се върне трети път у нас. Той продължава турнето си по световните сцени. Надим Нааман в ролята на "Фантома" споделя:..

публикувано на 14.08.24 в 10:46

Средновековната църква в с. Долни Раковец посреща вярващите на Успение Богородично

"Църквицата" – така Дафинка Станоева нарича средновековната църква "Св. Николай Чудотворец" , с чиято реставрация и грижа се е заела през последните няколко години. В "Нашият ден" пазителката на ключа към малката църква с над 500-годишна история в с. Долни Раковец разказва за нелекия процес на реставрация, както и за предстоящия празник..

публикувано на 14.08.24 в 09:15