Българският тийнейджър - „главно действащо лице” в разказите на 14-годишния Румен Воденичаров от София

„Един български тийнейджър няма таен живот. Той се опитва да вкуси времето, в което живее. Напряга сетива, изостря мисълта си, за да улови всичко интересно, красиво, подло и трагично, което се случва с него и около него... И ето ме сега пред вас - седмокласник, ограден от приличен брой съмишленици, които ми вярват и ме уважават. Голямата ми болка обаче е, че не мога да спечеля битката с новата мода, превзела умовете на връстниците ми. Това е модата да бъдеш „незнаещ”. Парадоксът е, че понеже не робувам на масовия вкус, аз съм недосегаем. Повечето съученици ме пазят като скъпоценен жокер за контролни и класни. Аз щедро се раздавам на всички и тихомълком вдигам средния успех на класа. Така се чувствам жив и полезен, така усещам, че съществувам...”
А ние усещаме, че дори само от тези няколко редове вече добре сме опознали момчето – умно, знаещо, безпределно искрено и много... точно. Момчето е 14-годишният Румен Воденичаров от София, който не престава да ни учудва с темите на своите „послания” . С Румен е лесно да си говориш за всичко - за най-важния и единствен „изпит” в живота и последствията от неговите резултати, за това как да не бъдеш „погубен” от... славата и за „спасението, което те дебне отвсякъде” при наближаването на 2012!
Лесно е, защото Румен почти неусетно е пораснал. Станал е голям. А това са усетили и неговите родители. Те го разбират, а той им се доверява... Макар че, тийнейджърските „правила”, както споделя Румен, са съвсем други...
„Предварително съм наплашен, че всеки истински тийнейджър трябва да мрази майка си, да не говори с близките си и винаги да е много гневен. Явно по първите два признака не съм истински, но по третия съм съвсем автентичен. Мятам гръмове и мълнии, досущ като олимпийски бог, а после изпитвам угризения. Баща ми само се подсмихва, че ще ме изчака 3 години да ми мине. Майка ми се натъжава за кратко, но ме успокоява с думите на Wind of change.
Този вятър на промяната, бушуващ в тялото ми, ще ми даде невидими доспехи, с които ще бъда неуязвим...”
Прав си, Румене! Успех в ... Survivor!

Румен Воденичаров от София е един от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.

петък, 26 ноември от 8.50 часа