Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българският тийнейджър - „главно действащо лице” в разказите на 14-годишния Румен Воденичаров от София

Снимка: Архив

„Един български тийнейджър няма таен живот. Той се опитва да вкуси времето, в което живее. Напряга сетива, изостря мисълта си, за да улови всичко интересно, красиво, подло и трагично, което се случва с него и около него... И ето ме сега пред вас - седмокласник, ограден от приличен брой съмишленици, които ми вярват и ме уважават. Голямата ми болка обаче е, че не мога да спечеля битката с новата мода, превзела умовете на връстниците ми. Това е модата да бъдеш „незнаещ”. Парадоксът е, че понеже не робувам на масовия вкус, аз съм недосегаем. Повечето съученици ме пазят като скъпоценен жокер за контролни и класни. Аз щедро се раздавам на всички и тихомълком вдигам средния успех на класа. Така се чувствам жив и полезен, така усещам, че съществувам...”
А ние усещаме, че дори само от тези няколко редове вече добре сме опознали момчето – умно, знаещо, безпределно искрено и много... точно. Момчето е 14-годишният Румен Воденичаров от София, който не престава да ни учудва с темите на своите „послания” . С Румен е лесно да си говориш за всичко - за най-важния и единствен „изпит” в живота и последствията от неговите резултати, за това как да не бъдеш „погубен” от... славата и за „спасението, което те дебне отвсякъде” при наближаването на 2012!
Лесно е, защото Румен почти неусетно е пораснал. Станал е голям. А това са усетили и неговите родители. Те го разбират, а той им се доверява... Макар че, тийнейджърските „правила”, както споделя Румен, са съвсем други...
„Предварително съм наплашен, че всеки истински тийнейджър трябва да мрази майка си, да не говори с близките си и винаги да е много гневен. Явно по първите два признака не съм истински, но по третия съм съвсем автентичен. Мятам гръмове и мълнии, досущ като олимпийски бог, а после изпитвам угризения. Баща ми само се подсмихва, че ще ме изчака 3 години да ми мине. Майка ми се натъжава за кратко, но ме успокоява с думите на Wind of change.
Този вятър на промяната, бушуващ в тялото ми, ще ми даде невидими доспехи, с които ще бъда неуязвим...”
Прав си, Румене! Успех в ... Survivor!

Румен Воденичаров от София е един от участниците във финалния кръг на Националния радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри” 2010.

петък, 26 ноември от 8.50 часа

По публикацията работи: Мариана Симеонова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Начало на конкурса „Искри“2022

Започна 39-ото издание на националния конкурс „Искри“ – най-старият литературен конкурс за деца в България. Конкурсът не задава определена тема и дава пълна свобода на участниците в него. Ако все още не сте навършили 17 години, можете да ни изпратите ваши приказки, разкази, стихотворения или гатанки – всеки има право да участва с не повече от..

публикувано на 01.03.22 в 11:15
„Искри“ 2018

Старт на 36 Национален конкурс за детско литературно творчество „Искри“ 2019

Децата, които пишат, с нетърпение очакват поредното издание на „Искри“ – най-старият литературен конкурс за деца в България. Днес програма „Христо Ботев“ обявява началото на „Искри“ 2019. Конкурсът не задава определена тема и дава пълна свобода на участниците в него. Ако все още не сте навършили 17 години, можете да ни изпратите ваши приказки, разкази,..

обновено на 28.02.19 в 11:06

Сансовино и Венеция

Италианският архитект Якопо Сансовино е бил много важна фигура в развитието на венецианската архитектура. Той е първият, който въвежда стила на Късния Ренесанс във Венеция през 16 век. Като главен архитект на Венеция прави проект за обновяване на центъра на града и превръщането му в символ на свободната република. Започва строеж на поредица от сгради,..

публикувано на 13.02.19 в 08:10

Кой развали времето?

„А, какво чудесно време! Точно за разходка! Но защо летя с краката нагоре, каква е тая вода, която ме облива и носи, носи и облива, май че времето се развали…“. Това си мърмори папагала от африканската приказка „Как боата развали времето“. Можете да я чуете в понеделник, на 11 февруари . „Някога, много много отдавна, небето било ниско. То било толкова..

публикувано на 10.02.19 в 08:05

Кои са професиите на бъдещето?

Неделното ни детско предаване е за всички Вас, които не отлепвате очи от смартфоните си. Ако се чудите защо избрахме тази тема, та обичайно вкъщи ви се карат, когато седите постоянно с телефон в ръка, то е защото ще си говорим за професиите на бъдещето. В морската ни столица Варна се запознахме с Борис Георгиев и с Галин Желязков, специалисти по виртуална..

публикувано на 09.02.19 в 08:00