Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фестивалният колаж в „Аларма” продължава с Втори епизод: SZIGET

Даниел Кан на Уърлд сцената на Sziget, август 2010 г.
Снимка: Цветан Цветанов
Най-големият open air фестивал в Централна и Източна Европа – Sziget на остров Обудай е събитие, което човек трябва до посети поне три пъти през живота си – веднъж, за да има време да си състави карта на този своеобразен музикален „остров на съкровищата” насред Будапеща; втори път – по обичайната причина – за да чуе в рамките на няколко дни накуп по-голямата част от любимите си групи и музиканти; и трети път – за да се впусне в „откривателство” по десетките малки сцени, където цялата музика на света само него (вас) чака... Е да, тук е и уловката – след третия път ви се ходи и четвърти, и пети, и т.н. до 18-то издание на фестивала, когато Sziget най-после навърши пълнолетие с едноседмични веселби – като в края на приказките – само че 7 дни, а не само 3.

Преди няколко години, когато Световната Икономическа Криза започна своята PR-кампания, Sziget бе сведен от седмица (което е нормалната му продължителност) до 5 дни. Обаче организаторите на фестивала още в началото намериха решение, измисляйки така наречения „нулев ден”, където през последните години имаше какви ли не изненади – от Iron Maiden и Lokomotiv GT до „Рок против расизма” и Майлс Дейвис по индийски. Тази година на Sziget имаше не само нулев ден (с „Уейлърс” и наследниците на династията на Боб Марли, с UB40, с вечер на унгарския джаз и с мемориален концерт, посветен на живота и творчеството на Тамаш Чех), но и „Ден минус 1” – с грандиозен прощален концерт на класиците на унгарския рок Kispal es a Borz
За фестивал, на който ежегодно свирят стотици артисти, е много трудно да бъде обрисуван изчерпателно в рамките на няколко страници или на едно предаване, и затова предишни години сме се съсредоточавали върху отделни сцени на Sziget. Сега обаче, като на 18-и рожден ден, ще се опитаме да отстъпим няколко крачки назад, да погледнем на него по-отдалеч и да изведем някои общи принципи, характеризиращи Sziget като структура и насока. На първо място – съжителството между музика и други изкуства, занаяти, увеселителни съоръжения, спортове, центрове в подкрепа на различни обществени каузи и пр. На второ – тематичните дни на по-големите сцени – силният западно- и северноафрикански акцент на Уърлд сцената всяка година, тематичните брит-поп и пънк вечери на Главната сцена, силната клезмер-програма, разпределена между Уърлд сцената и Ромската шатра. На трето – специалните сцени, посветени на „по-кривите” и хибридни рокендрол жанрове от утрешния ден (A38-WAN2 Stage), на унгарския алтернативен рок (MR2 Stage – сцената на Унгарското национално радио), на „джаза и околностите му” (тази година това беше Амфитеатралната сцена), на съвременния танцов театър и др.
Sziget си е цирк и панаир отвсякъде – в най-добрия и качествен смисъл на понятието – където границата между „евтините” и „елитарните” забавления напълно се обезсмисля от мащабите на самия остров – на Обудай (в сравнение с Петроварадинската крепост, която през последните години се пръска по шевовете, например) все още има достатъчно пространство за всичко и човек може и да се наслаждава на възвишеното, и да безчинства, и да откривателства, и да лентяйства – въобще, каквото му душа иска в рамките на 7 дни.
Няколко имена на групи и музиканти, свирили на 18-ия Sziget, които всички знаем: испанците Ska-P (с горила-полицай на сцената и видеопрожекции, заклеймяващи бруталното убийство на бикове от палячовци в чорапогащи – все още повод за национална гордост в родината им); Gotan Project – на Dance-арената – крачка към побратимяването между елетронните и акустичните жанрове; Джон Лайдън (познат още като Джони Ротън), само че не със Sex Pistols, а с Public Image Ltd. – пред много по-малко публика, отколкото с Pistols преди две години, но пък в много по-истинско и искрено представление; Тони Алън – барабанистът на Фела (без коментар!); „Ой Ва Вой” – за втора поредна година на Sziget – и още как!
И няколко имена, които малцина у нас знаят, а е хубаво да знаят: исландците Hjaltalin – пост-бийтълсови вокали с инди-рок, фаготи, цигулки и джаз импровизация на заден план – уникални; Tamikrest & Dirtmusic – две банди в едно – туарегски блус-клан и американско-австралийско-словенско фолк-рок трио (разбира се, пресечната точка е „Фестивалът в пустинята” в Мали, където те се срещат за първи път и с чието име се свързват още имената на Робърт Плант, на Али Фарка Туре, Джъстин Адамс, „Тинариуен” и кой ли още не от жанра); Ан Пиерле & White Velvet от Белгия – невъзможен хибрид между „Кардиганс” и Том Уейтс; Даниел Кан – детроитски идиш-поет и създател на уникално пънк-джаз кабаре и един от най-интересните съвременни интерпретатори на музиката на Мордехай Гебиртих; Wildbirds & Peacedrums – дуо за барабани, глас и загатната електроника от Швеция, вдъхновяващо се много повече от Samla Mammas Manna, отколкото от АББА, ако си говорим за шведската традиция в поп- и рокмузиката (макар да няма нищо общо като звучене с нито една от тези две крайности), „Ляпис Трубецкой” – това име със сигурност го знаете, но от „12-те стола”, а не от историята на ска-пънка в Беларус...
Следва продължение!

(Материалът епубликуван и в сп. ЛИК)

По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Екстракти от живота

"Не съм спирал да чета вече 42 години, пише Светлозар Желев на корицата на стихосбирката си "Екстракти", която излезе наскоро. Издателят му Георги Гаврилов пък твърди, че той е непознат като поет, "непознат и за себе си. Затова поезията му е изследване – и на себе си, и на онези краткотрайни моменти, в които клъстерите на поетичното гнездят". Обаче..

публикувано на 27.07.24 в 08:35

Млади автори представят свои фотокниги

Дамян Думанов и Боян Кривошиев са двама млади автори, които следват фотография във Виена и в София. Те представиха свои фотокниги в лимитиран тираж в галерия " Синтезис " . „За една година успоредно се разви нашия интерес към формата на фотокнигата – казва Дамян Думанов – това са нашите първи стъпки и опознаване на формата. Личният елемент..

публикувано на 26.07.24 в 19:10

"Самоопределения на скулптурата" на "Шипка" 6

По случай своята 70-годишнина известният  художник, артист и скулптор Иван Русев предложи на своята публика, колеги и приятели изключително интересен проект, фокусиран върху базисните условия на скулптурата в днешно време.  В галерията на СБХ на "Шипка" 6, на целия първи етаж се представя иновативната експозиция, посветена на 70-годишнината на..

публикувано на 26.07.24 в 18:40

"Среща в Бургас" с музиката на Георги Милтиядов

Плевенската филхармония кани публиката на Бургас на 29 юли в Спортната зала на града, където ще има концерт-спектакъл с музиката на Георги Милтиядов . Спектакълът "Среща в Бургас" включва имената на изпълнителите:  Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Цветан Недялков, Невена Пейкова, Квартет "Белканто" и др. Режисьор е Христо..

публикувано на 26.07.24 в 17:58

Изкуство, история и романтика в романа "Благородството задължава" на Ангелина Ангелова

"Благородството задължава" е роман на българската писателка и авторка на исторически епоси Ангелина Ангелова. Той е трети в нейната творческа биография след "Сърцето помни", "Любовта на музата". Ангелина Ангелова се впуска в страстен танц от изкуство, минало и романтика. Действието в книгата се развива в средата на XIX век и пренася читателите от..

публикувано на 26.07.24 в 12:30