250 години от написването на "История на България" от Блазиус Клайнер

публикувано на 30.03.11 в 14:11

Чуйте "Златният фонд на България", посветен на "История на България" от Блазиус Клайнер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В първите години на втората половина на XVIII в. е била съставена една обстойна „История” на българското католишко движение от Средновековието до към средата на XVIII в. все в големите рамки на общата българска история.
Автор на този забележителен труд, останал и до днес неиздаден, ако и вече използван и упоменаван в научната литература, е обаче не българин, а чужденец — францисканският монах Блазиус Клайнер (Blasius Kleiner). За живота и дейността на Клайнер притежаваме, за съжаление, оскъдни известия. Ако се съди по самото му фамилно име — Kleiner, би трябвало да се предположи, че той е произхождал от средата на немското население, обитаващо вероятно града Алвинц (днес Винцул де-жос в Румъния), или неговата околност. Като се изхожда от някои негови признания за връзката му с българските францисканци от тази област, можем да допуснем, че Блазиус Клайнер още като младеж ще да е стъпил в редовете на францисканската българска „провинция” - като послушник, после като монах е отраснал и получил своето възпитание и образование, и благодарение на това се е свързал най-тясно с българските бежанци и техните потомци. В уводната част към своето съчинение той не само сочи подбудите, които са го накарали да се залови да изложи миналото на българския народ и специално историята на българското католишко движение и на францисканската „кустодия”, а после „провнция” у нас. След като изтъква трудностите във връзка с написването на една „История на България”, Блазиус Клайнер добавя: „Царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света. Чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често са изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно за това, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва.” Той заявява, че по негова преценка „чуждите и особено латинските писатели, бидейки отдалечени, са имали ограничени сведения за достойните за упоменаване преславни деяния на българите”.
Клайнер в същото време обвинява гърците, „които действително са имали отлични сведения за българите, които биха могли да оставят и на потомството, понеже понесли много злини от българите, то завистта им не е допускала те да кажат нещо похвално за този народ”.
И добавя: „Сметнах за необходимо да ги събера грижливо и изложа в по-добър ред, така че с течение на времето някой друг, надарен с по-голям ум, подбуден от по-малко, отколкото настоящото усърдие, да пожелае да подхване започнатото дело с по-малко труд и по-голям успех, и да го доведе до съвършенство.”

По публикацията работи: Даина Маринова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!