Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Музикотерапия“: В края на една епоха

Фрагмент от заглавната страница на първото печатно издание на „Цветето (лилията) на медицината” от Арнолд де Виланова (Венеция, 1480).
Снимка: Архив
Историята помни много спорове и дискусии за присъствието на музиката в църковното богослужение. Според някои химните и псалмите за възхвала на Бога са най-подходящият лек и това е начинът, по който Господ, чрез Давид, е подготвил точната доза лекарство, което да изцери човечеството от негови рани и страдания.
Всъщност цар Давид е може би най-известният библейски музикант. С арфата си той хвали Бога, но и свири на цар Саул, за да го успокои, когато е измъчван от зли духове.
Музиката е сродна на нашата душа – пише Григорий Ниски – и именно това е причината, поради която великият Давид е примесил нравственото учение с мелодията и по този начин като че ли е оросил възвишените догми с медена роса, доставяща на нашата природа възможност по някакъв начин да съзерцаваме и лекуваме самите себе си. Това лечение се състои в хармоничната съразмерност на начина на живот, към който, без думи и прибягвайки към загадки, ни зове мелодията. Тя ни учи да не се затягат или отпускат струните в необходимото време, наблюдавайки при това нашият начин на живот да не изгуби правилната мелодия и ритъм, като избягва извънмерна разпуснатост и излишно напрежение.
В края на средновековната епоха античните възгледи за лечебното въздействие на музиката са забравени. Но медицинската обосновка на музикалната терапия се разпростира в широка гама от творби, свързани с лечение, хигиена и профилактика. Тези произведения най-общо казано са предназначени за практическа помощ на интересуващите се, често те са част от описваните очаквани ефекти в образователните трактати в медицинските университети или са кратки съобщения за онези, които имат професионални интереси в медицината. За музикотерапия говори и известният лекар, астролог и алхимик Арнолд от Виланова в коментарите си към дидактичната поема Regimen sanitatis Salernitanum, превеждана като „Цветето (лилията) на медицината”.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Във Варна ще се проведе четвъртото за страната ни издание на "Игра за световен мир"

Форматът е създаден още през 1978 г. от американския учител Джон Хънтър. Предназначен е за деца от 9 до 18 години и представлява реалистична политическа симулация, участниците в която се опитват да решат глобални проблеми в областта на икономиката, екологията, международните отношения, въоръжените конфликти и т.н. Целта е да се излезе от кризите с..

публикувано на 25.08.24 в 09:30
Регионален исторически музей - Плевен

Културно-историческото наследство формира идентичността на един народ

"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една..

публикувано на 25.08.24 в 08:15

В музея в Чепеларе има скелет на мечка, живяла в Родопите преди 12-13 000 години

"Музеят на родопския карст представя различни артефакти от Родопите. Експозицията насочва към пещерите и скалите, в които се образуват – варовиците, а след това преминава към биоспелеологията, множеството прилепи и един вид като бръмбара-светломразец, известен с това, че при излизане на светлина умира.  В началото е отдел "Геология", който..

публикувано на 22.08.24 в 14:10
Родната къща в Ново село

Думите, които водят към детството

В предаването "За думите" д-р Магдалена Абаджиева, главна асистентка в Института за български език, авторка на поезия и поетична проза, споделя своята любов и отговорност към живите спомени от един останал в миналото свят, към който се връща с помощта на думите от детството си. Какво означава "пищнк", "дулангач", "фараш", "тарпазан", "язлъ",..

публикувано на 22.08.24 в 12:10

Историята като ода

Националните чествания на Шипченската епопея отбелязват годишнини от най-значителните сражения през 1877 г., но и от построяването на паметника с усилията на целия народ. Паметникът е официално открит от Борис III през 1934 г, строен е цели 12 години. За битката на Шипка, както и за паметника, за символиката на върха, останала в народната памет..

публикувано на 21.08.24 в 17:58