Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Танцът през вековете”: Средновековният танц

Танц на смъртта – рисунка в църква в Дания, датира около 1480 г.
Снимка: Архив
Един от впечатляващите образи e този на танцуващата смърт. Фигурата на смъртта се появява още в дълбока древност, но като че ли средновековният човек я превръща в символ с огромна сила. В социален смисъл този танц изравнява представителите на различните съсловия, а по време на чумни епидемии прераства в истерично веселие.
В средновековния танц присъстват много импровизационни движения, любими на всички са хороводните мелодии, но те се изпълняват без строго установени хореографски правила, най-често с прости стъпки съпроводени с пеене. Танцът е официално приета форма на ухажване, в която се промъкват и еротични нюанси, особено след развитието на култа към романтичната любов и рицарската поезията.
Постепенно дворцовото изкуство въвежда фигури в танца и по-сложни групови построения, които стават съществен елемент на големите празненства. Така стават много необходими учителите по танци. Те не само обучават своите знатни ученици да танцуват по определени стъпки, но като арбитри в областта на етикета и маниерите, оказват огромно влияние на дворцовата атмосфера.
През Средновековието се появяват и първите професионални танцьори – това са жонгльорите. Те участват на фолклорни празници, на панаири, в дворцовите зали, изпълняват собствени или чужди сатирични песни и стихове, пеят и танцуват, съпровождайки си на виола или арфа, организират шествия на църковни празници или тържества на знатни особи. Танците им са с много подскоци, премятания и акробатични номера.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стресът в училище и психичното здраве

Темата не се обсъжда често, но това не я прави по-маловажна от академичните резултати например. Впрочем те са доста зависими и от равнището на стрес и душевното състояние на участниците в образователния процес. В момента децата са изключително претоварени с учебен материал, ангажирани са със странични дейности, готвят се за „съдбовното“..

публикувано на 04.11.24 в 16:08

Албена и Павел Благеви: Изкачването на Митикас е по-трудно от базовия лагер на Еверест

Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх Митикас никак не е лесен за покоряване. Дори от планинари с опит като семейството. То от десетилетия живее в щата Юта, а след пенсионирането си запалено катери планини. И двамата са много..

публикувано на 04.11.24 в 13:40
доц. д-р Станимир Колев и Ани Костова

Доц. Станимир Колев: Работим по проект за синтезиране на кислород на Марс

Физиката за доц. д-р Станимир Колев никога не е била лесна наука, но пък всеки, който се занимава с нея, буди уважение сред останалите.  "Плазмата – това е четвъртото агрегатно състояние в природата. След нагряване на един газ до висока температура вътре в него се получават много йони, електрони и неутрални атоми и молекули, които имат вече..

публикувано на 04.11.24 в 10:10

До Бора Бора се пътува най-малко три дни, но си струва!

Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..

публикувано на 02.11.24 в 12:15
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39