„Бийтман: Един човек, един барабан, една китара, един ГЛАС, 10000 причини да промиете душата си и да го последвате в Ада!” – King Automatic
Тези думи на нашия приятел Джереми Малис от Нанси са написани специално за предстоящия концерт на Преподобния в София и започваме с тях, защото Джереми, или King Automatic, както всички го познават, е един от ключовите артисти на лейбъла на Beat Man Voodoo Rhythm Records, за който ще стане дума с следващата ни сказка. Изданията, за които ни се ще да поговорим, всъщност са много повече, но ще се съсредоточим основно върху три от тях, топли-топли, направо от Преизподнята – Black Moose на The Dead Brothers, новозеландската компилация Wolf Party и индъстриъл-нойз-блус албума Wolfli’s Nightmare на Sudden Infant. Но преди това, малко предистория… Като за подготовка за утрешния концерт! Телефонната проповед продължава – Епизод 2: This is Reverend Beat-Man talkin’ to you!
Какво обединява артистите на Voodoo Rhythm Records?
Харесвам, когато музикантите са уникални. Не работя с музиканти – и в рамките на лейбъла, и в групите си – които коипират други групи и музиканти. За мен ако някой звучи като дословно копие на Black Lips или на Green Day, или на когото и да било, това е нещо доста досадно. Не обичам да слушам мултипликации, това, което искам да чия от моите групи и моите музиканти, са те самите. Искам да чуя човека, който стои зад дадена музика. Не се интересувам от хора, които копират дадено звучене и се опитват да го продадат. Вярвам, че всеки един човек на тази земя е уникално парченце от нея и носи у себе си нещо свое, и точно тази уникалност се опитвам да извадя на светло. Толкова много невероятни и уникални неща има около нас, и ние просто трябва да си отворим очите и да ги забележим.Oсвен че вие сте оттам (ключов факт), кое е това, което прави Швейцария толкова разнообразна страна за траш-рокендрол-пост-кънтри-блус-и т.н. За хардкор-джаз-импро сцената знаем, че е много силна в родината ви – от Steamboat Switzerland до Саадет Тюркьоз и от Кох-Шютц-Щудер до Кристи Доран. Но, следейки изданията на Voodoo Rhythm Records, сякаш можем да кажем същото и за траш-блус-рокендрола – имате Mama Rosin, The Dead Brothers, Urban Junior, да не изброявам нататък…
Ха-ха, да. Но Швейцария, както знаеш, е много малка страна. Не можем да се сравняваме с английската рок култура, примерно. Имаме добра сцена за съвременна импровизирана музика, напълно си прав, в авангардния джаз Швейцария е много силна, но за рокендрол, блус и въобще за нещата, които аз правя, сцената тук е много, много малка. Но ние в ъндърграунда в Швейцария винаги сме заедно. Техно-музикантите не се делят от блус-музикантите. Сцената в Швейцария като цяло си е ориентирана към мейнстрийма, така че ние, ъндърграунд музикантите дори сме длъжни да се държим заедно и да си помагаме. Швейцарците са планинско племе, хората са тежки, сурови, а и забележителни. Не е това, което човек вижда отвън. Швейцария не е Хайди, шоколад, мляко и щастливи хора. Тя си е една сурова страна със сурови, но в същото време приятелски настроени хора, без това да ги прави и по-малко сурови. И ако се огледате наоколо, може да откриете множество тъмни и интересни от тази гледна точка субекти.
Да минем към актуалните издания на лейбъла. Дилейни Дейвидсън, с когото често работите, е натурализиран швейцарец, но най-вече новозеландец. Каква е вашата история с Нова Зеландия и как открихте всички тези умопомрачителни банди, които включихте в компилацията Wolf Party?
С Дилейни сме много големи приятели, свирили сме на много турнета заедно из цяла Европа и Америка. И така, веднъж той ми предложи да ми организира турне в Нова Зеландия и Австралия. И първата група, с която свирих, Heart Attack Alley, направо ме отвя. Това се две момичета – едното пееше, другото свиреше на хармоника, и момче на хармоника. Просто и минималистично, но имаха – без да преувеличавам – ако не звученето на The Cramps, то поне подхода и духа им: „Искам да променя целия свят с рокендрол!”… И така беше по време на цялото ми пътуване из Нова Зеландия – все такива хора срещах по пътя си. Примерно Ейдън, с мистериозното сценично име Ghost Of Tape Man – маорски музикант, който свиреше музика от най-тъмния ъндърграунд на Нова Зеландия. И с тази компилация реших да покажа на света каква невероятна и непозната сцена съществува там, на другия край на земята. Аз просто обичам музиката, непознатата музика от всички краища на света, и когато открия нещо интересно и останало в сянка, се чувствам длъжен да споделя това свое откритие с целия свят. Не го правя за парите, от всяка продукция губя пари, но не мога да спра импулса да го правя. И хората са ми благодарни за това.Няколко думи за новия албум Black Moose на The Dead Brothers...
The Dead Brothers започнаха кариерата си като погребален ню орлийнс бенд, но не само – те са пътешествие през епохи. Певецът им има арменски корени и в тяхната музика има и много близкоизточни и клезмер мотиви. Плюс рокендрол, блус, театрално звучене, струнни квартети. Наистина не могат да се изброят всички аспекти на тяхната музика и те създаваха тази музика много преди Gogol Bordello да станат световно име. Когато издадох първия им албум, хората ме мразеха. Казваха: „Каква е тази отвратителна музика? Бийт-Ман, ти си луд!”… Провъзгласиха ги за най-лошата група на света… А днес всички обичат музиката им и новия албум е фантастичен – красиви зловещи песни, убийствен глас, много е добър!
И сега - Wolfli’s Nightmare на Sudden Infant. Нещо хем в тотално различен жанр, хем носещо духа на Voodoo Rhythm във всяка изсвирена нота (шегувам се за нотите)…
Да, това е проект на Joke Lanz, индъстриъл-нойз музикант от Швейцария, когото познавам от дълго време, но не бях имал възможност да го гледам на живо. И когато преди три години за пръв път бях на негов концерт, направо останах като гръмнат. Един човек на сцената с всички звучи, шумове и устройства. И невероятен разказвач! Невероятен блусмен! Ако се абстрахираме от всички устройства, установих, че срещу себе си имам 100-процентов истински блус музикант! И едновременно с това, изцяло в традициите на индъстриъл-нойз музиката! След концерта направо отидох при него и му казах: „Джок, искам да запишеш блус албум за моя лейбъл”… И той каза: „Леле!”… И после извика двама музиканти и продуцента Роли Мосиман от Ню Йорк, който е един от пророците на no wave-културата, работил е с Wiseblood, със Swans, с Young Gods и с кого ли още не… И така, заедно те създадоха нойз-индъстриъл-блус албум, който Voodoo Rhythm издаде. В този албум има и невероятна версия на Human Fly, Джок е от най-ранните фенове на The Cramps, гледал е на живо едни от първите им концерти. И така…
Малко остана до срещата на живо с Reverend Beat-Man! Вече, предполагаме, всички сте наясно, че ако я изпуснете, ще се разкайвате, ронейки солените сълзи на самосъжалението до края на живота си! 17 октомври 2014, петък вечер, 21.00 ч. – клуб Maze.
А довечера (16 октомври от 21.30 ч.) очаквайте предаване, посветено на Voodoo Rhythm Records тук, по програма „Христо Ботев” – с гласа на Преподобния и с много от музиката, за която вече стана въпрос.
(Материалът е публикуван и от Go Citizen)
Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création. Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..
Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..
A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...
В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg