Агнес Балтса – последната дива

Тя е родена на гръцкия остров Лефкада. Учи пиано в родния си град, сред което завършва Консерваторията в Атина. Благодарение на спечелена с конкурс стипендия от Мария Калас младата певица заминава да учи в Мюнхен. Дебютира през 1968 г. във Франкфурт в ролята на Керубино от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт. През 1970 г. дебютира и на сцената на Виенската щатсопера в ролята на Октавиан от „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус. Най-младият Октавиан и до сега на тази сцена. Във Виенската щатсопера Агнес Балтса изгрява в най-успешните си героини – Кармен, Дорабела, Розина, Еболи... Появява се за първи път на Залцбургския фестивал в продукцията на „Бастиен и Бастиена” от Моцарт. Там постига огромен успех в ролята на Иродиада от „Саломе” на Рихард Щраус под диригентството на Херберт фон Караян. Именно той я нарича по-късно най-важното мецосопрано на нашето време.

Талантът има това рядко качество – да стимулира хората, които се докосват до него, да си мислят за неща, които никога не биха им дошли на ум. Отваря нови светове пред теб, за които дори не си подозирал че съществуват... Баща ми никога не е казвал – Дъщеря ми има хубав глас. Ще стане оперна певица. Аз станах певица, защото бях програмирана за това. Вярвам, че всички обстоятелства в моя живот, в моето минало, са предначертавали бъдещето ми. Когато съм била много малка, съм боледувала тежко от сливици. Родителите ми са ме завели болна в църквата, все още не съм била кръстена и ме кръстили с името Агнес (Чиста), за да се очистя от болестта и да живея. Така са ме спасили. А когато нашите купиха първото радио, най-приятното нещо за мен беше да стоя сама вкъщи и да слушам класическа музика. Всички излизаха, или на разходка, или да се почерпят с висинада (прекрасен сок от череши), а аз оставах и започвах трескаво да търся италианската станция на къси вълни. Никога не бях слушала преди това класическа музика или опера. Тя ме изпълваше с такава блажена меланхолия, че аз плачех всеки път. Тези сълзи бяха от велико удоволствие и бяха като изкупление...
Моят глас се отличаваше още когато бях на шест. Имах завършен, узрял, огромен глас още тогава. Не звучеше детски изобщо. Пеех в училищния хор с другите деца и веднъж моят учител в Лефкада ме извика и ми каза: „Дете, ти съсипваш целия хор!”... – из интервю на Агнес Балтса.

В предаването ще звучат откъси от „Селска чест” на Маскани с Пласидо Доминго под диригентството на Джузепе Синополи, „Севилският бръснар” на Росини с Франциско Арайса и Томас Алън с диригент сър Невил Маринър, „Самсон и Далила” на Сен-Санс с Хосе Карерас под диригентството на сър Колин Дейвис, „Капулети и Монтеки” с Едита Груберова под диригентството на Рикардо Мути, „Кармен” също с Карерас, с диригент Пласидо Доминго и др.

събота, 22 ноември, от 20 часа