Съдбата на българското население в Македония и Тракия по време на Балканската и Междусъюзническата война

публикувано на 26.11.14 в 17:05

София - Централна гара, заминаване на войска към фронта след обявяването на Балканската война, 1912 г.

Снимка: lostbulgaria.com

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 1912-1913 г. турската, сръбската и гръцката власт, окупирали българските земи, започват системно да ликвидират всички български църкви, училища и читалища и физически да унищожават интелигенцията по тези места. На тези и други трагични, но малко неизвестни и съзнателно премълчани факти от съдбата на нашите сънародници, и в частност на Българската православна църква, е посветено предаването „Премълчаната история”.
Събеседници: доц. д-р Лизбет Любенова от Института по история към БАН и проф. Никола Хаджиев, директор на Националния църковно-археологически музей.
В центъра на разговора са съхранените рапорти на българските владици в Македония и Одринска Тракия, писани през 1912-1913 г., и разказващи с документална точност за отношението на окупаторите към завареното българско население. Чухме разтърсващия разказ за издевателствата над българите, живели по земите на нашите южни и западни съседи в началото на ХХ в., в които се посочват конкретни имена, цифри и факти. Участниците в разговора се опитаха да проследят съществуващите данни за ликвидирането на българската религиозна и културна идентичност в Македония и Тракия, за прогонването на владиците от техните епархии и за психическия и физически тормоз над беззащитното православно население. В тези съхранени по чудо текстове, публикувани в сборника „Последните български владици в Македония”, не са спестени нито сръбските цинизми, нито гръцките извращения над населението. Точно обратното - разказите често се прекъсват от цитати на реплики, произнасяни от безчинстващите окупатори. Това прави изложенията изключително живи и автентични. Оцелелите рапорти на владиците придобиват още по-голямо значение като достоверен и неподправен източник за драматичните дни на Балканската и Междусъюзническата война и поради факта, че прогонването на нашето духовенство е съпроводено с изземване на митрополитските архиви, за които не се знае и до днес дали са пренесени в съседни държави или са унищожени на място.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

26 ноември

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!