Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премълчаната роля на „историята” в българската история или кога и как се появява българският национализъм

Проф. Иван Стоянов, доц. Веселин Янчев и Иван Д. Стоянов (отляво надясно)
Темата е повече от актуална: „Кога и как се появява българският национализъм”. Разговорът ще върви в контекста на по-обширния въпрос: „Каква е ролята на „историята” в българската история”. Участниците в спора бяха докторът по история доц. Веселин Янчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и Иван Д. Стоянов, независим изследовател на българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси. По телефона се включи проф. Иван Стоянов.
В продължение на час и десет минути гостите в студиото се опитаха да докажат или да отхвърлят верността на твърдението, че: „Всичко в родната ни история е много рационално. Че това важи както за истинската, така и за преподаваната такава. Дали истинската се е развивала по реални, обективно съществуващи обществени закони? И защо преподаваната също е измисляна и нагласяна към конкретни политически цели?”
Едва ли ще е преувеличено да се твърди, че историята съществува като минимум в две разновидности. Едната – за тесен кръг състоящ се от професионални учени-историци и добре подготвени любители, другата – за широките народни маси. Тази втората история представлява нещо като скелет от истински исторически факти, обвити с плътта на митове и легенди. При това първата история по правило е интересна за малцина, тъй като е достатъчно скучна, кървава, мръсна и изцяло лишена от патетика. Втората история е много по-забавна, тъй като разказва за събитията не в този вид, в който са били, а по-скоро в този, в който са могли да бъдат или в който ги виждат историците и властта, която им плаща заплатите. Всъщност, гледната точка на властта към историческите събития е определяща, поради което при смяната на властта народът научава толкова много за събитията от скорошното, а понякога и отдавнашното минало. По причината на постоянна промяна в интерпретирането на тези или онези исторически събития тази най-политизираната от всички науки е получила обидното прозвище „Проститутката”. Автор на тези думи е Михаил Барятински, съвременен руски историк. Един друг съвременен руски автор, но не историк, а генерал, е казал същото по много по-кратък, истински военен начин: „Историята е вторична суровина на политиката”. Авторът на този афоризъм е ген. Леонид Шебаршин, последен ръководител на съветското разузнаване.
Слушателите трябва да се запитат: „Можем ли да се съгласим със следния извод: „Това, че истинската история не е подхождала на политическите цели, не е довело до тяхната промяна. А точно обратното – довело е до подмяната на истинската история с по-удобна.”

Доц. Веселин Янчев е роден през 1963 г. в гр. Малко Търново. Завършил специалност история в СУ „Св. Климент Охридски”, както и редовна аспирантура. Става доктор по история (1991). Бил е преподавател по история в 133 СОУ „А. С. Пушкин”, работил е като научен сътрудник І ст. по проблемите на военната политика до Втората световна война в Национален център за военна история. По-късно става ст. асистент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, а главен асистент е от 2001 г. Четири години по-късно е вече доцент.

Иван Д. Стоянов е независим изследовател на българската и не само българската история, със силно специфични и донякъде спорни разбирания върху изследваните от него въпроси.
Роден е през 1958 г., завършил е право в СУ „Св. Кл. Охридски”. През 90-те и началото на 2000 г. започва да публикува политически анализи в най-различни вестници. Най-известните му есета са „Руската сила”, „Съвременният български патриотизъм”, „Силата на българският негативизъм” и „Роля на историята в българската история”. Има публикации в „Ново време”, в „Списание на института на модерността”, в „Либерален преглед”, във „Факел.бг” и др.

Проф. Иван Стоянов е историк, преподавател във Великотърновския университет. Роден е през 1949 г. Трудовия си път започва като учител, преминава на научна работа в Окръжния исторически музей в Плевен. От 1975 г. е преподавател в катедра „Нова и най-нова история на България” на ВТУ „Кирил и Методий”. Доктор от 1983 г. и доктор на историческите науки (2002). Професор от 2004 г. Бил е ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1995-1999). Председател на фондация „Васил Левски” от 2013 г.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Камен Тодоринчев, Мариана Борукова, Цвета Николова и Диана Банчева

Лятото на отборите от Спешъл Олимпикс, България

Преди 30 години и у нас стартира Програмата на Спешъл Олимпикс. От тогава хората с интелектуални затруднения в България имат възможност целогодишно да спортуват и да се състезават в различни спортове. Многобройни са успехите на нашите атлети от различни състезания. В началото на м. юни женският ни отбор победи отборите на Сърбия, Босна и Херцеговина..

публикувано на 27.06.24 в 12:50

Футболът като история и култура

Европейското първенство по футбол е в разгара си, в САЩ протичат мачовете от "Копа Американа" – светът е футбол, ако и да няма Мондиал. Тази планетарна обсебеност обаче си има корени – истории, които е добре да знаем и да разказваме. Защото футболът не е единствено спорт, футболът е и културно явление, което има нужда да бъде разисквано и..

публикувано на 26.06.24 в 17:35

Познават ли новородените майчиния си език?

Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..

публикувано на 25.06.24 в 13:05

За чувствителните новини, кадри, данни и романи

Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..

публикувано на 25.06.24 в 12:14
Проф. Арман Постаджиян

Сърцето – най-важният и сетивен орган

Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..

публикувано на 25.06.24 в 11:45