- Хуанитааа... - крещеше след нея Густаво. - И да бягаш, далеч няма да стигнеш... където и да отидеш пак ще се върнеш при мен, ще бъдеш моя завинаги...
Отчаян, красивият мъж се свлече на земята. Зарида, заровил пръсти в младата трева, а сълзите му напояваха жадната пръст. Ароматът на парфюм и плът, носещи се от знойното й тяло, го прегърнаха, но не утешиха...
Познат сценарий. Не е цитат от книга, съчиних го за три минути. Така може да започне, а може и да завърши телевизионен сериал или пък роман. За някои ще прозвучи хумористично, за други романтично и истинско или пък за някои комерсиално, но каквито и емоции да носи със себе си въпросният откъс, той е характерен за латиноамериканската душевност. Или поне такава ни е била представяна. Каквото и да знаем или не, със сигурност много огън, жар и страст горят в телата на народа, населяващи тази огромна по територия земя.
Не би могло да е друго. Горещият климат, слънчевите лъчи, които са в два пъти повече от други страни на земята, неминуемо зареждат с по-голяма енергия човека.
Тази енергия можем да наречем и страст.
Страстта е във всички измерения на живота. Пропита е в културата, изкуството, киното, литературата, музиката и танца, но първо изконно течаща като кръв във вените на хората от тези географски ширини.
Латинска Америка е широко понятие. Побира в себе си множество държави и древни цивилизации. А архитектурните паметници, запазени до днес, я правят желана дестинация за туристите.
Нека приятелите на програма „Христо Ботев” заповядат да чуят през февруари двете издания на „Музикална мрежа” (12-и и 26-и февруари), в които ще звучат песни от латиноамериканските държави Аржентина, Мексико, Колумбия, Пуерто Рико и Венецуела. Богатите оркестрации, наситени с брас и щрайх звучене, красивите мелодии и разнообразни ритми ще освежат настроението ви и събудят може би заспали емоции. Зад тази магия стоят музикантите Кристиян Кастро, Марсела Морело, Луис Мигел, Диего Торес, Ла Индия, Ейса Гонсалес, Фани Лу, Хуанес, Кани Гарсия, групите „Лос Амигос Инбисиблес”, „Камила”, и „Ерреуей”.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg