Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Първата дама на музикалния звукозапис в БНР

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Стефан Владков и Красимира Дикова
Снимка: архив на Елена Дикова

В  своята дълга история най-старата електронна медия у нас създаде и своите имена, хората, които от своя страна създаваха нейния образ, нейните критерии за професионализъм и възможностите, които им дава да „влиза” в живота на всеки, в дома му, в мислите му, в душата му. Радиото е ангажирано непрекъснато със злободневното, с последната новина, която утре ще бъде вече стара и изконсумирана. Но има и неща, които се създават точно тук, на неговата територия и запечатват завинаги артистични усилия, пред които ние се възхищаваме и днес. Както и направените регистрации на музикални събития, концерти от текущия музикален живот преди десетилетия, които не само не са загубили аромата и ценността си, но като отлежалото вино омайват по-късно духа ни.
Музикалната продукция вече шест десетилетия е културен факт, излизащ от рамките на БНР, защото ни показва какво  притежаваме и какво можем да предложим на света. И тук влизат и записите на автентичен фолклор и студийните и документални записи от всички жанрове, които никой не може да назове като цифра.
Имената на звукорежисьорските екипи за много от по-старите музикални записи са се загубили през времето, може би от българската ни склонност да виждаме само първото - изпълнителите и да не си даваме сметка, че звукозаписният екип не е тъждествен на микрофони, кабели и пулт. В него ролята на звукорежисьора е изключително отговорна за тези трудно назовими неща от звука на един запис, но пък така важни за възприемането му по-късно, заедно с качествата на изпълнителите.
За  тези имена-легенди в музикалния звукозапис на БНР ще си припомним в юбилейната година. И нека започнем не с първите - Любомир Бабев и Кирил Михайлов, а с първата дама в тази ревниво опазвана мъжка колегия. Пробивът е през 1963 г., когато в нея влиза младата Красимира Дикова след издържан конкурс. Тогава няма специалност тонрежисура в нашата Консерватория и обучението става на място. Амбициозна и упорита тя успява да се докаже професионално и да се наложи като личност сред своите по-възрастни, признати колеги, да не бъде само съпругата на изгряващия пианист Антон Диков, активно концертиращ и записващ музикант, да има свое собствено присъствие и тежест в този отговорен дял на радиопродукцията. А в онези времена, това означава и записи за Балкантон, в които се разчита именно на професионализма на музикалните звукорежисьори на БНР. Нейният е високо оценен и в чужбина - издадените плочи на Двата цигулкови концерта на Прокофиев със солист Стойка  Миланова и СО на БНР и диригента Васил Стефанов, „Апокалипсис” на Васил Казанджиев под негово диригентство, „Алпийска симфония” на Рихард Щраус със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков, печелят престижни награди през годините. А можем ли да подминем нейната заслуга за великолепните регистрации на мащабни произведения с оркестър, хор, солисти и рецитатори като операта „Прикования Прометей” на Лазар Николов” и Ораторията „Жана д’Арк  на кладата” от  Онегер под диригентството на Добрин Петков, „Кармина Бурана” от Карл Орф с Хоровата капела и диригента Георги Робев, българската премиера на Симфония № 8 на Густав Малер с диригента Константин Илиев. И още колко много записи, които носят печата на висок музикален вкус, разбиране и изработен усет - те са и най-точното свидетелство за нейната работа четвърт век като музикален звукорежисьор в БНР. Останалото са емоционалните спомени на колеги и изпълнители, на тези, които са били свидетели на нейния отговорен труд почти до края на ранната й смърт през февруари 1989 г. 
Няма човек мисля, който я е познавал приживе и я помни в кабината на пулта, само при споменаването на името Краси Дикова да не вижда пред очите си нейната елегантна фигура, тъмносините виолетови очи, достолепното излъчване и не на последно място изявения характер. Беше много взискателна и изискваща към себе си и затова имаше право да бъде такава и към тези, с които работеше.

вторник, 17 февруари от 19.30 часа


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Надпяване” – фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, януари 2022

В класацията „Надпяване“ всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма „Христо Ботев“ ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 17.01.22 в 12:46

Директно от Метрополитън опера – „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт

Постановката, която изгради музикално Джеймс Ливайн през 2014 г. се връща отново на сцена. Тя е дело на британския режисьор сър Ричард Еър. След „Манон“ и „Кармен“, това е третата му постановка за Мет. Еър е известен най-вече с филмите си „Айрис“ и „Записки по един скандал“, за които е номиниран за „Оскар“. След дълга театрална и филмова кариера логично е..

публикувано на 15.01.22 в 08:10
Арета Франклин

Соул джаз: Арета Франклин и Нина Симон

В някои печатни издания в САЩ през миналия век се твърди, че соул джаза се е зародил през 40 и 50-те години, но всъщност той достига своя апогей през 60-те. Десетилетие по-късно, той вече губи своята самостоятелност и се и се интегрира в танцовите стилове на черната музика. Арета Франклин е безспорно Кралицата на соул музиката, без това да..

публикувано на 15.01.22 в 07:50

„Сватбата на Фигаро”, комична опера в четири действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт Либрето: Лоренцо да Понте (по едноименната комедия от Пиер Бомарше) Първо изпълнение: 1 май 1786 г., Виена Действащи лица: • Граф Алмавива – баритон • Графиня Розина, негова съпруга – сопран • Сузана, камериерка на графинята – сопран • Керубино, паж при графа – мецосопран/сопран • Фигаро, камериер на графа..

публикувано на 14.01.22 в 10:05

Фолклорен радиоблиц със Здравко и Ради Мандаджиеви

Здравко е едно от популярните млади лица на народната музика, а Ради е неговата неизменна дамска сянка. Музиката дава начало на техните отношения, но първата крачка прави Ради. Имат двама прекрасни сина, много приятели и редовно си позволяват да полудуват заедно. Всичко останало чуйте в звуковия фаил.

публикувано на 13.01.22 в 11:19
Подкасти от БНР