Матиас Гьорне: Песента е много плодотворна за оперното пеене, но и обратното е вярно. Това взаимодействие е много, много важно

Немският баритон Матиас Гьорне е един от най-търсените певци по света и чест гост на престижни фестивали и концертни зали. След оперния си дебют на фестивала в Залцбург през 1997 г. в ролята на Папагено във „Вълшебната флейта” от Моцарт, той пее на водещите световни сцени като Кралската опера „Ковънт Гардън” в Лондон, „Театро Реал” в Мадрид, Националната опера в Париж, Държавната опера във Виена и Метрополитън опера в Ню Йорк. Неговите роли се простират през Волфрам, Амфортас, Курвенал, Орест, във „Воцек” на Берг, „Замъкът на херцога Синята брада” на Барток, „Матис художникът” на Хиндемит. Наскоро участва в гала концерта за откриването на новата изключително модерна концертна зала в Париж. Заедно с френския сопран Сабин Девией той получи аплодисменти за изпълнението си в Реквием от Габриел Форе. На откриването участваха и други популярни музиканти като цигуларят Рено Капюсон и пианистите Елен Гримо и Ланг Ланг. Специален гост в публиката бе френският президент Франсоа Оланд. Сред основните ангажименти на Матиас Гьорне през този сезон са поредица концерти в Концертхаус във Виена като солист на 9-та симфония на Бетовен, дебют като Вотан в „Рейнско злато” в Хонг Конг под диригентството на Йап ван Цведен, турне с Виенската филхармония под диригентството на Даниел Хардинг, първо изпълнение на концерт за баритон и оркестър, написан специално за него от Марк-Андре Далбавие, концерти със Симфоничния оркестър на Баварското радио, Лондонския симфоничен оркестър, Чикагския симфоничен оркестър. През лятото изпълнителят ще гостува на фестивалите в Залцбург, Люцерн, Единбург, Тенгалууд и Ню Йорк. Има четири номинации за Грами и наградата за класическа музика ICMA. Наскоро записа поредица от 11 компактдиска с песни на Франц Шуберт за Harmonia Mundi - Goerne Edition. Сред тях е цикълът „Зимен път”, който винаги му носи най-възторжени оценки от страна на музикалните критици. „Ню Йорк Таймс” го определя като „едно от най-завладяващите и проницателни изпълнения на „Зимен път”, чувани някога”.

На 25 февруари в зала „България” в София ще имаме възможност и ние да се срещнем с изкуството на прочутия баритон. Ще му акомпанира Мария Принц, която лично го кани за този негов първи концерт у нас. Двамата се срещнаха за репетиции в Чикаго. С нейното съдействие Матиас Гьорне отговори на няколко въпроса, зададени от Олга Камбурова.
 
Вие избирате много внимателно оперния си репетоар. Кога една оперна роля е интересна за Вас и какво е отношението Ви към италианската опера, например Верди и Пучини?
За да намирам една опера интересна, трябва музиката, драматургията и съдържанието да отговарят на определени условия. Някои от популярните опери изпълняват функцията да забавляват публиката и да попълват репертоара. Не толкова много са обаче оперите, които носят в себе си характеристиката на общочовешкото, които отразяват теми валидни и до днес, ситуации и емоции, които правят това изкуство актуално, а не антикварно. В този случай нямам предвид начина, по който са поставени, а тяхното съдържание. Ако имам избор между Верди и Пучини, бих избрал Верди, но и в двата случаят не се касае за репертоар, който бих поставил на предно място при моя избор.
Какво очаквате от една съвременна постановка?
Очаквам на първо място да не разрушава същността на произведението. От режисьора очаквам просто казано да предаде съдържанието, на което се базира съответната опера, а не да ни натрапват измислена втора плоскост с друго съдържание.
Понякога се питам, ако на режисьора така не му харесва съдържанието на една опера, че има потребност да го променя съществено, тогава защо се захваща с постановката?
Може би режисьорите се чувстват като мен при определени произведения, които нищо не ми казват по съдържание, нямат допирни точки с настоящето, нямат достатъчно убедителна драматична нишка и затова измислят съвсем друга история, нямаща нищо общо с действието и тази нова история се поставя на преден план, а истинското се напасва към измисленото. Това е ужасно! Вместо това смятам, че би трябвало режисьорите да работят с хора и характери. Всяка опера на Пучини има огромна стойност и като театър, не е честно на нея да бъде гледано като възможност за чисто музикално удоволствие. Не съм съгласен, че оперите на Пучини са сантиментални или блудкави. Да вземем например „Бохеми” - прекрасна опера с много колоритни характери, които са в непрекъсната комуникация помежду си. Те се намират в драматични ситуации, които всеки един от нас познава от живота си и интересното би било да се разработят взаимоотношенията на тези 4-5 герои на сцената. Крайно време е да не става дума само за това всеки да си изпее фразата, а за това тези хора да влязат в комуникация - музикално и като текст и игра.
Проблемът е, че някои режисьори не познават репертоара, не владеят занаята, нямат способността да водят артистите, да ги въодушевяват и да изработват с тях ролите, без това да е т.н. „режисьорски театър” (Regietheater) с удивителен знак. Това вероятно е една от причините, защо някои хора не ходят на опера. Има много пунктове, които би трябвало да се променят. Не можем да привлечем млада публика, ако предлагаме или пародия на произведението, или закостенели, старомодни постановки, миришещи на нафталин.   
Поставя ли оперният свят според Вас днес „етикет” на отделните оперни звезди - вагнеров, вердиев, белкантов певец и опитват ли се певците да избягат от подобно „поставяне в рамка”?
За това са виновни самите певци! Ако започнат да пеят само Вагнер, колкото и да е прекрасна тази музика и не правят нищо друго - концерти или песенни рецитали, тогава наистина получават този печат. По много причини, най-вече за възприятието отвън, е важно да не пеем непрекъснато Вотан и Летящия Холандец, защото освен рискът да нямаме ангажименти, ако тези заглавия липсват в определен момент в репертоара на съответния оперен театър, това води и до други неблагоприятни последствия. Опасно е да се пее само този репертоар, който изисква много глас, физическо усилие и голяма сила и обем. Тогава тези певци загубват способности и тънкости, придобити в друг, по-разнообразен репертоар. Дозата прави отровата. Важен е балансът! В идеалния случай би трябвало да се пее един репертоар само толкова дълго, колкото носи полза и след това да се върне човек към песни, Бах. Това разнообразие на репертоара е вид хигиена в много аспекти - интелектуална, музикална, гласова. Всеки от нас носи сам отговорността за това.
Налага ли камерната музика, в случая песните на Шуберт, да забравиш за голямата оперна сцена, за да се роди интимност между изпълнител и слушател?
Не, напротив! Това, което певецът е придобил, пеейки с голям оркестър му помага да внесе допълнителни цветове и похвати в песенното пеене. Това са неща, които човек, който не е пял оперния репертоар не познава и не би могъл да приложи. Песента е много плодотворна за оперното пеене, но и обратното е вярно. Това взаимодействие е много, много важно.
За Вашето изкуство изисква ли се предварителна нагласа, подготовка? Как се приема то от младите хора, които слушат хип-хоп, рап...
Със сигурност не е вредно да има предварителна информация, но най-важното е интересът. Ако става въпрос за човек с разбиране, обичащ изкуството и отворен за нови впечатления, то той гарантирано ще се наслади на песенен рецитал, особено с такова произведение като Зимен път. Аз съм сигурен, че всеки слушател, независимо на каква възраст е той, ще бъде докоснат от посланието на това произведение, защото музиката на Шуберт е дълбоко човечна и общовалидна. Базира се върху фундаментални чувства и изживявания, които всеки познава, независимо в кое кътче на света е роден и за това емоционалното припознаване е гарантирано.

Интервюто с Матиас Гьорне бе проведено на 8 февруари 2015 г. в Чикаго.