Звукови хроники „Другото лице на музиканта”: Аз обичам животните

публикувано на 22.04.15 в 10:35 | обновено на 05.08.15 в 09:41

Ликът на любимото куче (на снимката) на Ерик Клептън е запечатан на обложката на албума му от 1975 г. - There's One in Every Crowd

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В живота на Джон Ленън има около 17 котки, сред които са Мажор и Минор, персийките Маша, Шаша и Чаро и т.н. Майката на музиканта кръстила първата на краля на рока (всеизвестно е, че Джон Ленън се е възхищавал от Елвис Пресли). Към никой от любимците си обаче Джон не бил чак толкова привързан, че да го възпее в песен, както прави Фреди Меркюри. Фронтменът на Куин увековечава своята Дилайла в едноименната песен, която става част от албума „Инуендо”. Приятелството между Ерик Клептън и Джордж Харисън също можем да проследим чрез песните - „Лейла” е посветена на съпругата на Джордж, а „Аз си спомням Джип” е създадена в памет на любимото куче на Ерик - ваймаранерът Джип. Ликът му е запечатан на обложката на албума на Клептън от 1975 г. There's One in Every Crowd. Пианистката Елен Гримо основава център за запазване на вълците в Саут Салем, щата Ню Йорк, през 1997 г. Историята започва във Флорида: Разхождах кучето на приятеля ми около полунощ и тогава видях двойка силуети на мъж и животно, подобно на куче, но не беше куче. Беше вълчица. Разговорихме се. Животното прояви явен интерес към мен, макар че беше изключително срамежливо. Срещнахме се отново след месец и тогава тя започна да се обръща и да ме търси с поглед. Беше усещане за мистерия, за среща със свободен дух в мрежата на човешкото пространство. Оттогава започнах редовно да я посещавам и да изучавам живота на вълците. Едното води към другото и както връзката ми с музиката - това, което започва като страст, после се превръща в мисия, която предизвиква непреодолимото чувство за отговорност. Вълците играят жизненоважна роля за околната среда, те са един вид инженери на биоразнообразието в тяхната екосистема в северното полукълбо. Обучението е единствената ни надежда в далечен план за опазване природата и както при класическата музика - най-добрият начин за предаване щафетата е като образоваме децата... - споделя музикантката в интервю пред в. „Дума” при гостуването си в България в края на 2010 г.

21 април

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Звукови хроники „Другото лице на музиканта”: Аз обичам животните

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Обичат ли учениците училището?

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

18.XI.1989: Първа глътка свобода

Сладостта понякога горчи...

Преживей последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Пето издание на фестивала ТрансАрт

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР