Мегалитът край Бузовград или врата към отвъдното

Древно астрономическо съоръжение или случайно струпване на гигантски скални блокове? Светилище на тракийското племе одриси или природно явление? Едва ли някога учените ще постигнат съгласие какво точно представлява т.нар. мегалит край казанлъшкото село Бузовград. Но едно е сигурно – попаднеш ли в подножието му ще ахнеш от почуда. Кой е сътворил това изумително струпване на колосални скални късове на ръба на пропастта? Възможно ли е природните стихии да са сглобили тази съвършена конструкция с квадратен отвор в средата или е дело на незнайни човешки умения в древността?

Сега емблематичният паметник, стъпил на стръмна скала над Розовата долина, е вече много по-достъпен за туристите, заедно с още няколко исторически и природни забележителности в района. През миналата есен бе открита екопътека, която отвежда до потайностите на т.нар. Сърнена Средна гора.

Древните вярвали, че изгревът символизира раждането и съзиданието, а залезът – смъртта и прехода в царството на мъртвите. Нашите предци изграждали свои астрономически обсерватории и скални светилища, откъдето посрещали и изпращали слънцето, отправяйки молитви към боговете. Предполага се, че мегалитът край Бузовград е имал именно това предназначение. Чрез струпване на каменни блокове, в централната част на съоръжението е обособен правоъгълен „прозорец“, така че в деня на лятното слънцестоене последните слънчеви лъчи да пронизват с перфектна прецизност скалния отвор. Затова местните наричат мегалита „Вратата на Богинята” и всяка година на 21 юни се събират тук, за да дочакат вписването на слънчевия диск в нея.

Предполага се, че съоръжението датира от II хилядолетие пр. Хр. Но не всички учени са единодушни, че става дума за древно светилище. Някои от тях смятат, че непривичната структура е просто игра на природата и на човешката фантазия. Покойният български траколог проф. Александър Фол обаче съзира сред каменните струпвания трон, жертвеник, както и урва, които били използвани за религиозни ритуали. Мегалитът според негопопада на един от върховете на триъгълник. На отсрещните му ъгли са разположени могилата Голяма Косматка и Севтополис – погълнатата от яз. Копринка столица на тракийското племе одриси. Районът е уникален – целият е осеян с тракийски могили и светилища – казва Кръстьо Петков, секретар на туристическо дружество „Орлово гнездо“ в съседния град Казанлък. През миналата есен кметството на с. Бузовград, съвместно с доброволци от дружеството, изградиха екопътека, която отвежда до феноменалния мегалит, спечелил си прозвището на „българския Стоунхендж”. Маршрутът се преминава за около два часа и половина и включва още няколко исторически и природни забележителности. Като например следите от късноантичната крепост Бузово кале, изградена през 5-6 век.

Охранявала е северните подстъпи на Средна гора, откъдето хората са наблюдавали цялата Долина и проходите в отсрещната Стара планина – обяснява Кръстьо Петков. – Укреплението е със сложен план, изнесено е по стръмния склон, който пък отвежда до водоизточник в подножието. Много красива панорамна гледка се открива оттам. В района са разхвърляни и следите на т. нар. Черковища. Това са късноантични християнски храмове с базикален план от 4-6 в. Предполага се, че са обслужвали  населението на селищата в подножието на Средна гора и гарнизона, който охранявал и работил в крепостта. Новата екопътека отвежда и до тракийската гробница с т.нар. есхари или култови огнища. Състои се от коридор и от погребална камера, изградена от гранитни блокове. Открита е преди две години, но по нея още се работи, така че не е достъпна за туристите. Въпреки това преходът е много приятен и разкрива чудни гледки към Долината.

Великанските каменни късове, нахвърлени като детски играчки насред Средна гора, разпалват въображението. Загледаш ли се в тях, съзираш фигури на животни, лица на хора и дори… човешки органи. Такъв е случаят с т.нар. „Мъжки камък”, до който води специален 20-минутен разклон на маршрута. Подобна смущаваща природна „конструкция“ откриваме и в непосредствена близост до мегалита. Местните я наричат „Бащин камък”, а траките, по всяка вероятност, са я използвали за свои ритуали, свързани с плодовитост и сила. Но това са само предположения. Съмнения будят и теориите, че издълбаните в южната страна на „Вратата на Богинята“ улеи са дело на предците ни. Местни твърдят, че са по-скоро резултат от по-съвременна човешка намеса. Направени са, като се вклини сухо дърво в скалата и по този начин се нацепва камъкът в права линия – твърди Кръстьо Петков.

Отбий се в този докоснат от мистерията кът на залез слънце, изкачи се по големите скални блокове и надникни през отвора към хоризонта. Ще усетиш смразяващия полъх на вечността. „Оттук премина в отвъдното проф. Александър Фол /1933-2006/, откривател на мегалита” – гласи паметна плоча, закована от нечия ръка върху хилядолетното съоръжение. Дали професорът не е прозрял тайни, недостъпни за нас, останалите простосмъртни? Едва ли някога ще разберем истината, но нищо не ни пречи да пофантазираме!

Снимки: Венета Николова